Момчето стана, фуражката
му падна. Целият клас се разсмя. То се наведе да я вдигне. Съседът му я бутна с лакът и тя падна; то отново я вдигна.
— Освободете се най-сетне от каската си — каза учителят, който беше духовит човек.
Учениците избухнаха в гръмовит смях, което съвсем обърка клетото момче, и то не знаеше вече да държи ли фуражката си, да я остави на земята ли, или пък да я сложи на главата си. То седна и я тури на коленете си.
— Станете — поде учителят — и ми кажете името си.
Новият
смотолеви някакво неразбираемо име.
— Повторете!
Чу се същото смотолевяне на срички, заглушено от дюдюканията на класа.
— По-високо — викна учителят, — по-високо!
Тогава, като взе едно отчаяно решение, новият разтвори неимоверно уста и изкрещя, колкото му глас държи, сякаш викаше някого:
—
Шарбовари.
Гръмна страшна врява, вдигна се в кресчендо, с остри крясъци (ревяха, лаеха, тропаха, повтаряха: „Шарбовари! Шарбовари!“), после се разля в отделни звуци, едва затихна, подемаше се неочаквано от време на време в редицата на някой чин, дето тук-там като незагасен фишек избухваше приглушен смях.
Все пак, под дъжд от наказания, редът полека-лека беше въдворен и учителят, успял най-сетне да схване името Шарл Бовари — след като накара да му го диктува, срича и препрочита, заповяда на клетото момче да седне на чина, определен за мързеливите, поставен при катедрата. То се размърда, но преди да тръгне, се подвоуми.
— Какво търсите? — попита учителят.
— Моята фу… — продума
новият
, като гледаше безпокойно наоколо си.
— Петстотин стиха на целия клас! — Тези думи, изкряскани с яростен глас, спряха като някакво Quos ego
2
нова буря.
2
Quos ego (лат.) — думи на Вергилий в „Енеида“, с които Нептун изразява гнева си и заплаха срещу ветровете.
— Мирувайте най-сетне! — продължи възмутеният учител, бършейки челото си с кърпа, измъкната под шапчицата му. — А вие,
новият
, ще ми препишете двадесет пъти глагола ridiculus sum
3
.
После с по-мек глас добави:
— Е, ще си намерите фуражката, не са ви я откраднали.
Всичко отново утихна. Главите се наведоха над книгите и през двата часа
новият
имаше примерно държане, макар че от време на време някоя топка от сдъвкана хартия, подхвърлена с върха на перо, му изцапваше лицето. Той се избърсваше с ръка и оставаше неподвижен, с наведени очи.
3
Ridiculus sum (лат.) — смешен съм.
Вечерта в занималнята той извади изпод чина наръкавниците си, сложи в ред нещата си, начерта
грижливо листовете.
Видяхме го, че работи съвестно, търси всяка дума в речника и употребява много труд.
Несъмнено бе, че само поради усърдието, което проявяваше, не го върнаха в по-долен клас; защото макар да знаеше сносно правилата, изразите му бяха почти лишени от изящество.






