Ръждивите панти поддадоха, скърцайки. Шана размени бърз поглед с Питни. Бе настъпил часът, когато планът на Шана или щеше да се провали набързо, или щеше да започне изпълнението му.
Мистър Хикс повдигна фенера и погледът на Шана обгърна фигурата в килията. Мъжът бе приседнал на един тесен нар и с две ръце придържаше една излиняла парцалива завивка около раменете си, доста оскъдна защита срещу студа в килията. Светлината на лоената свещ падна върху лицето му. Сега и той се помръдна и постави ръце пред очите си, сякаш го боляха. Там, където ръкавът висеше от рамото му, Шана видя една ужасна рана, а там, където преди белезници бяха обхващали ръцете му, кожата бе червена и ожулена. Сплъстена черна коса и тъмна брада закриваха почти изцяло лицето и сега, като погледна надолу към него, на Шана той й се стори дяволско изчадие, изпълзяло изпод земята. Тя потръпна. Най-лошите й страхове се бяха сбъднали.
Читать дальше
Задържаният се изправи, плъзгайки се по стената, и си засенчи очите.
— Да те вземат дяволите, Хикс! — извика той. — Не можеш ли да ме оставиш на мира поне през нощта.
— Ставай, псе такова!
Хикс искаше да го удари с тоягата си, но задържаният и така се подчини. Надзирателят незабавно се отдръпна няколко крачки назад.
Шана притаи дъх, защото сега мършавата фигура започна да се надига — той се изпъна и протегна, изправен, стърчеше повече от цяла глава над надзирателя. Сега Шана видя колко широки бяха раменете му и колко бе окосмена — под откритата риза — гръдта му, която се вталяваше надолу към плоския корем и тесния ханш.
— Имаш посещение от дама! — Гласът на Хикс вече далеч не бе така нагъл. — И ако ти хрумне да й причиниш зло — предупреждавам те!
Задържаният се помъчи да проникне с поглед през тъмнината зад фенера.
— Дама! Какви глупости дърдориш, Хикс! Или това е някакво по-изтънчено изтезание?
Гласът, мек и дълбок, звучеше приятно в ушите на Шана, интонацията бе правилна и плавна, далеч не така небрежна и нескопосана, както често можеше да се чуе в Англия. Мъжът бил от колониите, каза Хикс, значи от Америка. Но в думите му се усещаше и нещо друго — весел присмех, който сякаш наказваше с презрение стените на затвора.
Шана все още стоеше в сянката и внимателно изследваше този мъж, който се наричаше Рурк Бошан. Дрехите му бяха също така парцаливи, както и завивката, на някои места придържани само от връзките. Панталоните му бяха разкъсани на едно място почти до талията, груба кръпка само в общи линии покриваше хълбока. Една ленена риза, която някога явно е била снежнобяла, сега естествено бе изпръскана с мръсотия, висеше на парцали от раменете и под нея се показваха мършави ребра, по които обаче, въпреки всички лишения, се очертаваха напрегнати и стегнати мускули.






