От колониите е, полудивак, ако ме питате!
Ако с това искаше да уплаши Шана, бе разочарован. Шана се бе съвзела. Тя знаеше какво трябва да прави сега, за да развърже гордиевия възел на съдбата си. И щом вече бе извървяла пътя дотук, не биваше никакво препятствие да я спира при последните стъпки.
— Минете най-сетне напред, господин надзирателю — чу се гласът й. — Трябва да проверя дали мистър Бошан е подходящ за моите цели, преди това няма да видите нито пени. Ще ни придружи Питни в случай, че мистър Бошан ни създаде проблеми.
От лицето на Хикс изчезна усмивката, раменете му се свиха. И тъй като не видя никакъв предлог да бави Шана повече, взе фенера и освети пътя на посетителите си. Със странната си търкаляща се походка той излезе от стаичката, мина през железните врати в главния корпус на затвора и слезе по един слабо осветен коридор, водещ надолу. Стъпките им отекваха по пода, сред стените, по които лоената свещ хвърляше призрачни сенки. Зловеща, но измамна бе царящата тук тишина: затворниците сега спяха след полунощ, но тук-там можеше да се дочуе стенание или потиснат плач. От невидими цепнатини в стените капеше вода и шумът от същества, стрелкащи се в тъмното, изпълваше Шана с леден ужас. Тя трепереше от студ. Зиморничаво се загърна още повече в пелерината си.
— От колко време този мъж е тук? — попита тя и се оглеждаше боязливо, изпълнена с предчувствия. Изглеждаше й необяснимо как хората могат да запазят здравия си разум в тези дупки.
— Скоро ще се изпълнят три луни, милейди!
— Три луни! — извика тя. — Но не пишете ли, че присъдата била току-що произнесена? Как така?
Хикс изпухтя.
— Съдията дълго време не знаеше к’во да прави с тоя, милейди. Когато си имаш работа с име като Бошан, ще внимаваш кого бесиш. Но, изглежда, дори лорд Хари пълни гащите пред маркиз Бошан. Старият Хари бе здравата притеснен, но тъй като е съдия на Лондон, зависеше изцяло от него и от никой друг. И накрай — бе тъкмо преди седмица — изрече тежката си дума — да увисне на бесилото. — Масивните рамене на Хикс се повдигнаха и после се свлякоха като под прекалено голям товар. — Струва ми се, защото момъка е от колониите и доколкото е ясно няма тук родини. Старият Хари лично ми възложи да закарам тоя мошеник до бесилото, за да не се вдигне шум. Мен ако питате — другите Бошан и маркиза не трябва да научат за това. И тъй като съм си умен, милейди, си помислих, че щом ми поверяват тая работа да я свърша тайно — то тогава мистър Бошан ще е тъкмо подходящ за вас!
— Добре сте постъпили, мистър Хикс, — отвърна Шана вече малко по-дружелюбно. Нещата се наредиха още по-добре, отколкото се бе надявала! Оставаше наистина само проблемът с външността на този човек — и с неговото съгласие.
Надзирателят пъхна ключа в една ключалка и дръпна вратата.






