Наистина и видът на някоя излиняла дреха или спаружената празна кесия на колана я караха да приема хладно предложение за женитба. Но това не пречеше изгледите за докопване на зестрата й до едно необозримо в истинските си размери наследство да подтикват лондонските контета да се надпреварват в смешно свръхусърдие и маймунски превземки. Всеки бе готов на драго сърце да чете желанията й по очите — с изключение на най-силното — което тя често и достатъчно високо заявяваше — а именно да я оставят на мира. Неведнъж Шана трябваше да моли Питни да подчертае това й желание с осезаема намеса. Нерядко се случваше някой вечерен прием или излет на открито, които Шана даваше, да намерят бурен завършек в сбиване между кандидатите. И всеки път дълг на Питни беше да придружи до дома разочарованата за пореден път Шана. Макар и някои да я ухажваха нежно и изискано, по-голямата част се опитваше нахално и дръзко. Но почти при всеки Шана скоро разпознаваше, че сърцата, които й се предлагаха, далеч не горяха така пламенно за нея, както за баснословното й богатство. И накрая реши, че едва ли някой се стреми към съпруга, която да раздели с обич живота му в бедност — всички виждаха само златото в ръцете на баща й.
Други почтени люде, които се суетяха около нея, бяха напълно готови да се откажат от сватбената церемония — естествено по простата причина, че вече имаха съпруги. Така например един граф, който искаше да я направи своя метреса, й предложи страстно всичко, което притежава, живота и имота си, докато децата му, шест на брой, не прекъснаха предложението. На тези приключения Шана можеше да противопостави много малко хубави преживявания и така скоро тя вече не намираше никакво очарование в мъжете, които я заобикаляха.
Друга неприятност, която засенчи едногодишния престой на Шана в Лондон, бе договорът от Аахен, който сложи край на войната между Англия и Франция. И сега се тълпяха ята от войници и моряци, завърнали се у дома от странство, шляеха се из града без пари и без цел и подклаждаха с джин излишъка от героизъм, опитвайки се да преживеят мира с кражби и нападения. Нощем жителите на Лондон не смееха да се покажат на улицата. Шана се бе осмелила, но само един-единствен път, и това, което преживя, й бе избило веднъж завинаги всяко желание за нощно излизане. Без ловкия и мускулест Питни, който обърна в бяг хайманите, Шана сигурно щеше да се прости не само с бижутата, но и с честта си. През април, когато един галантен виконт я заведе до храма на мира, за да слушат музиката на Хендел, пак за малко това не й се случи. Защото фойерверките внезапно подпалиха павилиона в стил рококо, който крал Джордж бе заповядал да построят в чест на мира: напълно ужасена, Шана видя как огънят обхвана полите на едно младо момиче.






