ЛЛисторияЕщё одна глава — и целый мирВыбрать историю ↗

Об этой истории

Шана Катлийн Удиуиз Нима това е драконът ужасен? Тъй мускулест, с такава едра гръд, сърце като огромен топъл съд? Да го възседнеш ти — о, миг прекрасен! Затуй пусни душата зажадняла. Пред твоя бяг да няма никаква преграда, че ужаса ти никога не си познала. А дивата езда е твоята награда. Така с чудовището бродиш по света, покорно между силните ти колена. Отпускаш стремена, но виж, беда — обръща се и ти политаш в бездната на ада. Огромни лапи, поглед див, свирепи нокти. За яздене добро животно си избрала — най-страшното чудовище от всички. Но слизаш ти, о, где си, волна птичко, — ужасната му власт напълно те е оковала. Полунощ, 18 ноември 1749 г., Лондон Напълно непроницаема бе мъгливата нощ, легнала над Лондон и здраво стиснала в студените си нокти града. От канала към столицата пълзеше студ и който си имаше собствен дом, се опитваше да се пребори със суровата зима, подклаждайки непрекъснато камината. Облаците бяха надвиснали над града, ситен дъждец се стелеше. Саждите от безбройните комини проникваха и дразнеха носове и дробове. Една наистина ужасна нощ, но тя прикриваше бурния бяг на една карета, която фучеше като подгонена от фуриите по тесните улици на Лондон. Под високите колела, които занасяха, подскачайки по паважа, извираха косо фонтани мръсна вода — за да се просмучат колелата веднага след това от водата в локвите, покрити с мръсна пяна. Мъжът от капрата, на който прекалено голямата наметка придаваше нещо зловещо, сигурно бълваше от време на време по някое проклятие към впряга, придърпвайки юздите, но гласът му се губеше в бесния конски тропот на двата бели коня със сиви петна и дрънкането на буксуващите колелета, ехото от които отекваше звънко в стелещата се мъгла. В мъждукащата светлина, която няколко улични фенера хвърляха пред бароковите фасади на изискани

Шрифт
Размер шрифта
-
+
Межстрочный интервал
↓
↑

Наистина и видът на някоя излиняла дреха или спаружената празна кесия на колана я караха да приема хладно предложение за женитба. Но това не пречеше изгледите за докопване на зестрата й до едно необозримо в истинските си размери наследство да подтикват лондонските контета да се надпреварват в смешно свръхусърдие и маймунски превземки. Всеки бе готов на драго сърце да чете желанията й по очите — с изключение на най-силното — което тя често и достатъчно високо заявяваше — а именно да я оставят на мира. Неведнъж Шана трябваше да моли Питни да подчертае това й желание с осезаема намеса. Нерядко се случваше някой вечерен прием или излет на открито, които Шана даваше, да намерят бурен завършек в сбиване между кандидатите. И всеки път дълг на Питни беше да придружи до дома разочарованата за пореден път Шана. Макар и някои да я ухажваха нежно и изискано, по-голямата част се опитваше нахално и дръзко. Но почти при всеки Шана скоро разпознаваше, че сърцата, които й се предлагаха, далеч не горяха така пламенно за нея, както за баснословното й богатство. И накрая реши, че едва ли някой се стреми към съпруга, която да раздели с обич живота му в бедност — всички виждаха само златото в ръцете на баща й.

Други почтени люде, които се суетяха около нея, бяха напълно готови да се откажат от сватбената церемония — естествено по простата причина, че вече имаха съпруги. Така например един граф, който искаше да я направи своя метреса, й предложи страстно всичко, което притежава, живота и имота си, докато децата му, шест на брой, не прекъснаха предложението. На тези приключения Шана можеше да противопостави много малко хубави преживявания и така скоро тя вече не намираше никакво очарование в мъжете, които я заобикаляха.

Друга неприятност, която засенчи едногодишния престой на Шана в Лондон, бе договорът от Аахен, който сложи край на войната между Англия и Франция. И сега се тълпяха ята от войници и моряци, завърнали се у дома от странство, шляеха се из града без пари и без цел и подклаждаха с джин излишъка от героизъм, опитвайки се да преживеят мира с кражби и нападения. Нощем жителите на Лондон не смееха да се покажат на улицата. Шана се бе осмелила, но само един-единствен път, и това, което преживя, й бе избило веднъж завинаги всяко желание за нощно излизане. Без ловкия и мускулест Питни, който обърна в бяг хайманите, Шана сигурно щеше да се прости не само с бижутата, но и с честта си. През април, когато един галантен виконт я заведе до храма на мира, за да слушат музиката на Хендел, пак за малко това не й се случи. Защото фойерверките внезапно подпалиха павилиона в стил рококо, който крал Джордж бе заповядал да построят в чест на мира: напълно ужасена, Шана видя как огънят обхвана полите на едно младо момиче.