Сърцето на Шана заби в хаотичен ритъм, а по паважа вече проехтяха и тежките стъпки на Питни. Сърцето й заби диво в гърлото, което бе като завързано. Като подсъдима пред произнасяне на присъдата Шана чакаше сега да се отвори вратата на каретата.
Питни надниква вътре.
Той бе мъж великан, който въпреки петдесетте си години по всяко време можеше да излезе срещу двама хаймани едновременно. Сред мощните рамене бе разположена широка, кръгла глава; под триъгълната шапка, на стегнатия врат, Питни бе сплел сламената си коса на плитка. Миналото на Питни — със сигурност равностойно на разбойническия живот на дядо й, както Шана предполагаше — бе обвито в тайнствена тъмнина, която Шана никога не посмя да разкрие с натрапливо любопитство. Наистина за пред другите той минаваше за слуга, който бе на служба при Трейхърн и който преди всичко придружаваше Шана по време на пътуванията й, но той всъщност бе част от семейството. На Лос Камелос водеше независим от Трейхърн живот и си прекарваше времето със стругарство и дърводелство. Той бе също така верен на дъщерята както и на бащата, досега никога не бе издал никоя от тайните на Шана. В някои отношения той я боготвореше, в много случаи й помагаше със съвет, а когато тя искаше да излее някому мъката си, Питни винаги намираше утеха за нея. В случаите, когато баща й нещо не би позволил, Питни винаги бе неин съзаклятник.
Сега великанът отправи въпрос към Шана с дълбокия си дрезгав глас:
— Значи решението ви е твърдо? Остава в сила?
— Да, Питни — отвърна Шана тихо, а после по-решително. — Ще издържа.
Грижа потъмни физиономията на Питни. В слабата светлина на фенерите на каретата сивите му очи търсеха погледа й.
— Пригответе се тогава.
Шана се окопити, спусна решително пред лицето си плътен воал и оправи качулката на пелерината си от черно кадифе, така че дългата й златна коса и лицето й станаха неузнаваеми.
Питни мина пръв. Следвайки го през главната порта, Шана трябваше да се пребори с един почти обладал я порив да избяга в друга посока. Но тя успя все пак да се овладее. Дори и да бе безумие това, което бе намислила, другата възможност — да се омъжи за мъж, предизвикващ у нея отвращение, бе пък самият ад. Надзирателят стана от парцаливото си легло и се поклони пред Шана, алчен за подкуп — мъж с гротескна дебелина и рамене като таран. Тъй като бедрата му бяха невероятно дебели, за да се придвижва, той трябваше да разкрачва широко крака, така че, изглежда, по-скоро се търкаляше, отколкото вървеше. Но той бе — при цялата си дебелина — странно нисък: едва достигаше по височина Шана, която дори за момиче бе нежна и мъничка. Свиренето на дробовете му, което се усили след напрежението от изправянето, се допълни от разпространяващия се в тясната стая мирис на застоял ром, лук и риба.






