ЛЛисторияЕщё одна глава — и целый мирВыбрать историю ↗

Об этой истории

Вирджиния Септември 1803 Дъждът обгърна малката кръчма и тя потъна в мрак. Само светлината от фенера хвърляше тайнствени сенки по стената. Топлината на късното есенно слънце си беше отишла още с утрото и вътре стана почти студено. Зад високия дъбов тезгях закръглена и спретната хубавица миеше халбите. Меката й кестенява коса бе прибрана в бяло муселинено боне. Работеше и си тананикаше. Отвреме-навреме се усмихваше и на едната й буза се появяваше трапчинка. Изведнъж страничната врата се отвори. Студеният вятър нахлу в стаята заедно с едно момиче. То се спря за миг, докато привикне със светлината. Жената го изгледа и каза намръщено: — Лея, с всеки ден изглеждаш все по-зле. Седни тук, докато ти стопля нещо за пиене. Тя побутна зъзнещото девойче към един стол и разръчка огъня, крадешком оглеждайки влязлата. Лея, по-малката й сестра, беше съвсем отслабнала. Косите й падаха по мръсната закърпена рокля. Очите й бяха хлътнали, с големи сини сенки под тях. Носът й, обгорял от слънцето, се белеше. Три кървави драскотини пресичаха едната й буза. На другата имаше голяма синина. — Той ли ти направи това? — попита кръчмарката и с отвращение мушна ръжена в горещата напитка. Лея сви рамене и нетърпеливо протегна ръце към димящата чаша. — Обясни ли ти защо те удари? — Както винаги — каза тя, след като изпи половин халба и се облегна назад. — Лея, защо не го… Девойката погледна строго сестра си: — Не започвай отново, Бес. Говорили сме за това и преди. Ти прави това, което трябва, а аз ще се погрижа за себе си и за децата. Другата настръхна. — Да прекараш известно време с няколко чистички господа е много по-лесно от това, което ти трябва да вършиш. Лея дори не потрепна от грубите думи. Толкова пъти бяха спорили на тази тема, че това вече не можеше да я впечатли. Преди две години на Бес й

Шрифт
Размер шрифта
-
+
Межстрочный интервал
↓
↑

Искам да говоря с това момиче.

За да привлече вниманието на съпруга си, тя трябваше да застане с крехкото си тяло между двамата спорещи мъже и да удря с юмруци по гърдите му.

— Тишина! — Извика тя. — Идете да се карате другаде.

— Ако ти ще ми казваш какво да правя… — започна Травис, но Клей хвана ръката му.

— Да излезем навън, момичето е болно. — С глава посочи лежащата на кушетката Лея.

— Грешници! Всички жени са грешни! — Изписка Илайа, но Армстронг го хвана за ръка и го издърпа навън след Травис и Уесли, които продължаваха спора си вече през смях. Преподобният ги следваше на пръсти.

В стаята настана тишина.

— Така е по-добре — въздъхна Никол. — Как издържаш двамата под един покрив?

— Покривът е голям — отговори Рийган. — Но колкото повече остаряват, стават по-лоши. Не! — Бързо каза на Лея, която се опитваше да седне. — Просто лежи спокойно.

— Моля ви — прошепна Лея през подутите си напукани устни — трябва да си отида сега, докато него го няма.

— Не можеш да си отидеш. Съмнявам се, че изобщо можеш да вървиш. Сега лежи спокойно.

— Мисля, че трябва да я заведем у дома и да я нахраним — каза Рийган. Думите „и да я измием“ останаха неизказани.

— Не — отговори Лея. — Не искам да създам проблеми на Уесли. Нека се ожени за Кимбърли. Съжалявам много за бебето.

Двете жени се спогледаха.

— Откога го познаваш? — попита Рийган.

— Винаги — прошепна момичето и се облегна на възглавниците.

Погледна ги с едното си отворено око. Приличаха на ангели. Бяха изключително хубави, с пухкави като облаци тъмни коси и рокли от материя, тъкана от боговете.

— Трябва да си вървя — каза Лея.

Рийган нежно я побутна и постави мокра кърпа на подутото й лице.

— Винаги си познавала Уесли, а само един път си била с него?

Тя се опита да се усмихне с подутите си устни:

— Виждала съм го само два пъти.

Изрече това и сякаш се унесе в полусън.

Госпожа Травис седна.

— Искам да чуя останалата част на тази история. Какво прави Уесли с момиче като това, когато от него се очаква да бъде верен на Нейно Кралско Височество Кимбърли?

— Нейно Кралско — повтори с усмивка Никол. — О, Рийган, нали не си я наричала така пред Уес?

— Не, но един път го направих пред Травис. Глупави мъже! И двамата мислят, че тя е олицетворение на женствеността. Знаеш ли, аз по-скоро бих предпочела да видя Уес женен за това… — тя посочи към обезобразената Лея — отколкото за милата и прелестна госпожица Шоу.

Преди да получи отговор, вратата се отвори и вътре се втурна Бес Саймънс, сестрата на Лея.

— Ще го убия — извика тя. Падна на колене и хвана безжизнената ръка на Лея. — Жива ли е? Ще го убия!

— Тя е жива. Кого имаш намерение да убиваш, баща си, или Уесли — попита Рийган и се надвеси над Бес.

Сестрата избърса една сълза.

— Стареца. Лея получи това, което си просеше от господин Станфорд.