ЛЛисторияЕщё одна глава — и целый мирВыбрать историю ↗

Об этой истории

Вирджиния Септември 1803 Дъждът обгърна малката кръчма и тя потъна в мрак. Само светлината от фенера хвърляше тайнствени сенки по стената. Топлината на късното есенно слънце си беше отишла още с утрото и вътре стана почти студено. Зад високия дъбов тезгях закръглена и спретната хубавица миеше халбите. Меката й кестенява коса бе прибрана в бяло муселинено боне. Работеше и си тананикаше. Отвреме-навреме се усмихваше и на едната й буза се появяваше трапчинка. Изведнъж страничната врата се отвори. Студеният вятър нахлу в стаята заедно с едно момиче. То се спря за миг, докато привикне със светлината. Жената го изгледа и каза намръщено: — Лея, с всеки ден изглеждаш все по-зле. Седни тук, докато ти стопля нещо за пиене. Тя побутна зъзнещото девойче към един стол и разръчка огъня, крадешком оглеждайки влязлата. Лея, по-малката й сестра, беше съвсем отслабнала. Косите й падаха по мръсната закърпена рокля. Очите й бяха хлътнали, с големи сини сенки под тях. Носът й, обгорял от слънцето, се белеше. Три кървави драскотини пресичаха едната й буза. На другата имаше голяма синина. — Той ли ти направи това? — попита кръчмарката и с отвращение мушна ръжена в горещата напитка. Лея сви рамене и нетърпеливо протегна ръце към димящата чаша. — Обясни ли ти защо те удари? — Както винаги — каза тя, след като изпи половин халба и се облегна назад. — Лея, защо не го… Девойката погледна строго сестра си: — Не започвай отново, Бес. Говорили сме за това и преди. Ти прави това, което трябва, а аз ще се погрижа за себе си и за децата. Другата настръхна. — Да прекараш известно време с няколко чистички господа е много по-лесно от това, което ти трябва да вършиш. Лея дори не потрепна от грубите думи. Толкова пъти бяха спорили на тази тема, че това вече не можеше да я впечатли. Преди две години на Бес й

Шрифт
Размер шрифта
-
+
Межстрочный интервал
↓
↑

Травис изгаряше от нетърпение да се прибере у дома. Непрекъснато шаваше с едрото си тяло, без да обръща внимание на постоянните смразяващи погледи на красивата си съпруга. Клей седеше спокойно. Отвреме-навреме поглеждаше към малката си жена, сякаш за да се увери, че все още е там.

Читать дальше

Уесли мислеше за всичко, което трябва да свърши, преди да заминат за Кентъки. Те ще се венчаят в неделя, ще прекарат прекрасната първа нощ в плантацията Станфорд и ще потеглят рано в понеделник сутринта. На новото място ги чакаше земята на Уес с нова къща, плевня и добитък, за който се грижи един съсед. За пръв път в живота си той ще живее на място, където няма да го сравняват с брат му.

Докато размишляваше върху това, страничната врата на църквата се отвори с трясък. Това накара преподобния Смит да спре за момент монотонната си проповед.

Влезе старият Илайа Саймънс. Лицето му беше почервеняло от гняв. Зад себе си влачеше една от дъщерите си. Ръцете й бяха завързани с въже. Лицето й беше толкова подуто и обезобразено от бой, че бе невъзможно да се разпознае коя точно е тя.

— Грешници, — изкрещя старецът — седите в господния дом, а всички сте прелюбодейци.

Той така силно блъсна девойката напред, че тя се спъна и падна на колене. А когато Илайа я дръпна назад за косата, стана ясно, че е бременна. Твърдият й объл корем стърчеше пред измъченото и слабо тяло.

— Травис — извика Рийган умолително, но Травис бе станал вече, решен да спре стария човек. Бащата извади пистолет от джоба си и го насочи към главата на момичето:

— Блудницата не заслужава да живее.

— В господния дом! — възкликна преподобният.

Илайа тръгна към пастора. Влачеше дъщеря си след себе си.

— Погледни я! — извика той, като дърпаше главата й силно назад, за да видят силно издутият й корем. — Кой грешник е направил това?

Проповедникът искаше да слезе, но старецът натисна пистолета плътно към слепоочието на момичето. Тя изглеждаше полужива. Едното й око беше подуто и затворено, а другото — уморено и сведено надолу.

Травис бавно тръгна към тях:

— Илайа — каза той успокоително — ще намерим кой го е направил и той ще се ожени за нея.

— Дяволът го е направил — извика той с отметната назад глава.

Цялото паство, приковало поглед в него, ахна.

— Не — каза спокойно Травис, като приближаваше съвсем бавно към него. — Мъж го е направил и ние ще го накараме да си признае и да се ожени за нея. Дай ми сега пистолета си.

— Няма мъже — каза Илайа. — Наблюдавах я ден и нощ. Не съм я изпускал от поглед. Исках да я направя добра и безгрешна. А тя… — Той изви назад ръцете й. — На дванадесети септември тя прекара цялата нощ навън. На другия ден аз се опитах да я накарам да се покае. Но тя е родена блудна и ще умре като блудница.