ЛЛисторияЕщё одна глава — и целый мирВыбрать историю ↗

Об этой истории

Вирджиния Септември 1803 Дъждът обгърна малката кръчма и тя потъна в мрак. Само светлината от фенера хвърляше тайнствени сенки по стената. Топлината на късното есенно слънце си беше отишла още с утрото и вътре стана почти студено. Зад високия дъбов тезгях закръглена и спретната хубавица миеше халбите. Меката й кестенява коса бе прибрана в бяло муселинено боне. Работеше и си тананикаше. Отвреме-навреме се усмихваше и на едната й буза се появяваше трапчинка. Изведнъж страничната врата се отвори. Студеният вятър нахлу в стаята заедно с едно момиче. То се спря за миг, докато привикне със светлината. Жената го изгледа и каза намръщено: — Лея, с всеки ден изглеждаш все по-зле. Седни тук, докато ти стопля нещо за пиене. Тя побутна зъзнещото девойче към един стол и разръчка огъня, крадешком оглеждайки влязлата. Лея, по-малката й сестра, беше съвсем отслабнала. Косите й падаха по мръсната закърпена рокля. Очите й бяха хлътнали, с големи сини сенки под тях. Носът й, обгорял от слънцето, се белеше. Три кървави драскотини пресичаха едната й буза. На другата имаше голяма синина. — Той ли ти направи това? — попита кръчмарката и с отвращение мушна ръжена в горещата напитка. Лея сви рамене и нетърпеливо протегна ръце към димящата чаша. — Обясни ли ти защо те удари? — Както винаги — каза тя, след като изпи половин халба и се облегна назад. — Лея, защо не го… Девойката погледна строго сестра си: — Не започвай отново, Бес. Говорили сме за това и преди. Ти прави това, което трябва, а аз ще се погрижа за себе си и за децата. Другата настръхна. — Да прекараш известно време с няколко чистички господа е много по-лесно от това, което ти трябва да вършиш. Лея дори не потрепна от грубите думи. Толкова пъти бяха спорили на тази тема, че това вече не можеше да я впечатли. Преди две години на Бес й

Шрифт
Размер шрифта
-
+
Межстрочный интервал
↓
↑

Тя го избута от себе си и каза с усмивка:

— Мисля, че меденият месец свърши. Първо трябва да се измием.

Той се изтърколи от нея.

— Ако някой има нужда да се изкъпе, това си ти — отвърна й. — Миришеш така, сякаш си работила цял ден на полето.

— Ти — възкликна тя и започна да го удря по гърдите.

— Със сигурност те харесвам, когато започнеш да подскачаш, Лея. Сега спри да ме омайваш и направи нещо за ядене.

— А ако откажа? — предизвика го тя.

— Ще направя нещо на голото ти малко задниче. Ще те нашляпам.

Заплахата му загуби смисъл, защото той започна да я целува. Тя се сгуши в прегръдките му.

Силно почукване на вратата я накара да се отдръпне.

— Кой мислиш че е?

— Вероятно Бъд и Кал. Ти май обеща да им сготвиш? Убеден съм, че ако им обясниш, че не си имала време да приготвиш храна, защото цял ден си се разкрасявала, за да ме съблазниш, те ще те разберат.

— Мога да им кажа, че отново съм изсипала вечерята на главата ти. Те ще разберат това по-добре.

Отново се почука.

— Хайде, облечи се. — Уес взе панталона си. — Можеш да изпържиш половин шопар. Надявам се това да е достатъчно.

С тези думи той излезе. Тя го чу да разговаря с Бъд и Кал в коридора.

Бързо се облече, отметна косата си назад и отиде при тях. Беше очевидно, че едрите мъже толкова се радват да я видят, че нямаше да бъдат толкова придирчиви към вечерята.

Лея кипна вода за царевицата, забърка царевично тесто и изпържи картофи и шунка. През това време мъжете разговаряха. Бъд и Кал бавно разказваха за фермата си, за животните, които искаха да купят, за къщата, която щяха да построят.

— Не трябва ли да построите две къщи? — предложи Лея — В случай че се ожените.

Бъд и Кал се спогледаха.

Читать дальше

— Нито една жена няма да ни поиска. Жените се страхуват от нас.

— Аз не се страхувам — каза тя и постави ръце на раменете им. — Обзалагам се, че Суитбрайър е пълен с жени, които ще се влюбят във вас.

— След като Ейб може да се влюби, значи и вие можете — обади се Уесли с пълна уста царевица.

Близнаците се усмихнаха.

— Какво е направил брат ми? — попита тя докато пълнеше чиниите им с ядене.

— Забравих, че ти беше толкова „заета“ цял ден — каза Уесли през смях — че не можа да чуеш нищо за Ейб.

— Някой ще ми каже ли?

— Хайде, Бъд, на теб се пада честта — гласът на Уес звучеше като че всеки момент ще избухне в смях.

— Ейб се влюби — каза Бъд безучастно. Вниманието му беше приковано от чинията.

Лея седна.

— Истина ли е?

— Доколкото всички знаем, беше необходимо да хвърли само един поглед на госпожица Карълайн Тъкър, за да се влюби. След два дена той я помоли да се омъжи за него.

— Да се омъжи за него? За брат ми Ейб ли става въпрос? Да нямате грешка? Ейб никога не е обичал никой друг освен себе си.

— Но сега обича. Подай ми картофите, Кал — каза Уес.