ЛЛисторияЕщё одна глава — и целый мирВыбрать историю ↗

Об этой истории

Вирджиния Септември 1803 Дъждът обгърна малката кръчма и тя потъна в мрак. Само светлината от фенера хвърляше тайнствени сенки по стената. Топлината на късното есенно слънце си беше отишла още с утрото и вътре стана почти студено. Зад високия дъбов тезгях закръглена и спретната хубавица миеше халбите. Меката й кестенява коса бе прибрана в бяло муселинено боне. Работеше и си тананикаше. Отвреме-навреме се усмихваше и на едната й буза се появяваше трапчинка. Изведнъж страничната врата се отвори. Студеният вятър нахлу в стаята заедно с едно момиче. То се спря за миг, докато привикне със светлината. Жената го изгледа и каза намръщено: — Лея, с всеки ден изглеждаш все по-зле. Седни тук, докато ти стопля нещо за пиене. Тя побутна зъзнещото девойче към един стол и разръчка огъня, крадешком оглеждайки влязлата. Лея, по-малката й сестра, беше съвсем отслабнала. Косите й падаха по мръсната закърпена рокля. Очите й бяха хлътнали, с големи сини сенки под тях. Носът й, обгорял от слънцето, се белеше. Три кървави драскотини пресичаха едната й буза. На другата имаше голяма синина. — Той ли ти направи това? — попита кръчмарката и с отвращение мушна ръжена в горещата напитка. Лея сви рамене и нетърпеливо протегна ръце към димящата чаша. — Обясни ли ти защо те удари? — Както винаги — каза тя, след като изпи половин халба и се облегна назад. — Лея, защо не го… Девойката погледна строго сестра си: — Не започвай отново, Бес. Говорили сме за това и преди. Ти прави това, което трябва, а аз ще се погрижа за себе си и за децата. Другата настръхна. — Да прекараш известно време с няколко чистички господа е много по-лесно от това, което ти трябва да вършиш. Лея дори не потрепна от грубите думи. Толкова пъти бяха спорили на тази тема, че това вече не можеше да я впечатли. Преди две години на Бес й

Шрифт
Размер шрифта
-
+
Межстрочный интервал
↓
↑

— Лицето й се промени. — Аз нямам време да се грижа за красотата си. Погледни само косата ми. Станала е безцветна като кал.

— Какво искаш, Кимбърли — безучастно попита Лея. — Мислиш ли, че ще спечелиш нещо от Уесли, когато припаднеш?

Тя гледаше с тъжни очи.

— Никога не съм искала да припадам, но това толкова харесва на Уесли. Джон мрази когато припадам. Той ми казва толкова ужасни неща, че аз просто престанах да губя свяст пред него.

Читать дальше

— Кажи поне едно ужасно нещо — промърмори госпожа Станфорд.

— Уесли обича жените да припадат. Ти припадала ли си пред него?

— Не, Кимбърли — търпеливо отговори Лея. — Аз наистина имам работа. Трябва да приготвя закуска и така нататък…

Ким зарови лице в ръцете си и заплака.

— О, Лея, ти дори не се радваш да ме видиш. След като провали целия ми живот, мисля че би могла да проявиш малко съчувствие към мен. Аз се омъжих, а ти дори не си ме попитала за това. Ти наистина си най-добрата приятелка, която съм имала.

Лея бе обладана от чувство на вина. Та седна на леглото и пое Ким в обятията си.

— Как мина сватбата ти, Ким?

Ким каза през хълцане:

— Неприятна. Ужасна. Отвратителна. Такава беше. Единствените хора, които присъстваха бяха един възрастен кльощав мъж на има Лестър и жена му, Джон и аз. Никой друг не дойде да види красивата ми рокля или да ми пожелае щастие. — Тя погледна към Лея. — Беше роклята, която трябваше да нося на сватбата ми с Уесли. Но ти ми го отне. О, Лея, аз все още не разбирам защо го направи. Уесли беше всичко, което имах, освен Стивън. А той никога не ме е харесвал.

— Кимбърли — Лея настина не знаеше какво да каже.

— Погледни тази ужасна рокля. Кафява. Виждала ли си ме някога преди да нося кафяво? Джон каза, че е по-добре заради къщните работи, които ме кара да върша. Погледни ръцете ми. Червени и груби са. О, как бих искала никога да не бе ми отнемала Уесли.

— Ако имаше Уесли, ти пак щеше да работиш. Аз нямам прислуга и точно сега трябва да сготвя.

Тя премина край хълцащата жена и отиде при огнището. Другата я последва.

— Но поне Уесли нямаше да ме кара да правя през нощта тези неща, които Джон ме кара.

Лея бързо погледна нагоре.

— Всички мъже очакват от жените си да вършат

„разни неща“

през нощта. Уесли не е изключение.

— И Уесли ли е толкова… пълен със сили?

— Да. Сега седни и обели този картоф.

— О, мога да направя това — гордо каза Ким. — Взе картофа и седна на един стол. — Сърдиш ли ми се?

— Какво значение има? Това интересува ли те? — бързо каза тя, после се поуспокои — Ким, опитвам се да бъда търпелива. Съжалявам, че Уес се почувства задължен да се ожени за мен. Аз, разбира се, никога не съм искала да причинявам зло на някого. Ако си спомняш, той беше този, който реши да останем заедно, на него трябва да се сърдиш.