Сигурно е знаел, че го ненавиждаш.
— Много пъти сама съм си задавала този въпрос. Не го харесвах много, защото ме накара насила да му стана жена. Направих всичко, за да го накарам да съжалява.
Тя се усмихна, като гледаше филията с масло.
— Искаш ли да ти кажа една тайна, Лея. Аз мога да готвя. Никога не споменах за това на Уесли, защото Стивън ми каза, че истинските дами не го правят. А по време на пътя ти винаги изгаряше от желание сама да вършиш всичко.
— И съм те накарала да се чувстваш ненужна? — попита Лея.
— Можеш да накараш и шестима да се чувстват полезни. Както и да е. За да накажа Джон, аз отказвах да върша каквото и да е. Той беше… много нелюбезен нощем. Аз нищо не знаех за любенето, докато Джъстин…
— Какво ще кажеш за брошката? Това не е ли преди случката с Джъстин.
— О, да. В къщата на Джон ми беше много скучно. По цял ден го нямаше и понеже не исках да се занимавам с никаква къщна работа, нямаше с какво да се забавлявам. Джон има кабинет и винаги го държи заключен. Веднага след женитбата той ми каза никога, никога да не влизам там.
— И разбира се, ти си влизала там — усмихна се Лея.
Читать дальше
— Всеки ден. Всъщност това нямаше значение. Изобщо не ме беше грижа дали ще ме залови или не. Вече се бях заклела да прекарам живота си с него и нищо по-лошо не можеше да ми се случи. Доста време тършувах, докато намерих ключа. След това всеки ден отключвах, претърсвах стаята и после го връщах на същото място.
— Какво търсеше?
— Каквото и да беше скрито там, той не искаше аз да знам за него. Нищо не бях намерила до момента, в който открих скрит килер.
— Скрит?
— Зад един рафт с книги. Трябваше само да го отместя. Вътре имаше много красиви неща: бижута, красиви малки кутийки и някои книги. Аз се ядосах много, защото мислех, че крие тези неща, за да не ги дели с жена си.
— Ти си помисли това? Какво те накара да промениш решението си?
— Реших, че след като аз не мога да нося бижутата, някой друг ще може да го направи. Той не би крещял на никой друг така, както крещи на мен. Освен това ти винаги така хубаво отвръщаш на мъжките упреци. През цялото време се опълчваш на Уесли. Никога не можах да разбера това, как ти винаги му говориш такива ужасни неща, а той винаги е мил с теб.
— А брошката?
— Мислех, че на портрета е някой от роднините на Джон. Знаех, че много ще ти отива на зелената рокля, която ти така лекомислено развали, докато чистеше камината. Е, добре — каза, като видя, че Лея присвива очи. — В следващия момент чух как онази глупава жена крещи, че ти си откраднала брошката на Джон. Той ме сграбчи за ръката, наговори ми ужасни неща и ме изведе навън. О, Лея, толкова бях изплашена.
— Какво стана после?
— През целия път Джон не ми проговори. Заключи ме в кабинета си и го чух как се отдалечава на коня си. — Изведнъж погледът на Ким стана унесен.






