ЛЛисторияЕщё одна глава — и целый мирВыбрать историю ↗

Об этой истории

Вирджиния Септември 1803 Дъждът обгърна малката кръчма и тя потъна в мрак. Само светлината от фенера хвърляше тайнствени сенки по стената. Топлината на късното есенно слънце си беше отишла още с утрото и вътре стана почти студено. Зад високия дъбов тезгях закръглена и спретната хубавица миеше халбите. Меката й кестенява коса бе прибрана в бяло муселинено боне. Работеше и си тананикаше. Отвреме-навреме се усмихваше и на едната й буза се появяваше трапчинка. Изведнъж страничната врата се отвори. Студеният вятър нахлу в стаята заедно с едно момиче. То се спря за миг, докато привикне със светлината. Жената го изгледа и каза намръщено: — Лея, с всеки ден изглеждаш все по-зле. Седни тук, докато ти стопля нещо за пиене. Тя побутна зъзнещото девойче към един стол и разръчка огъня, крадешком оглеждайки влязлата. Лея, по-малката й сестра, беше съвсем отслабнала. Косите й падаха по мръсната закърпена рокля. Очите й бяха хлътнали, с големи сини сенки под тях. Носът й, обгорял от слънцето, се белеше. Три кървави драскотини пресичаха едната й буза. На другата имаше голяма синина. — Той ли ти направи това? — попита кръчмарката и с отвращение мушна ръжена в горещата напитка. Лея сви рамене и нетърпеливо протегна ръце към димящата чаша. — Обясни ли ти защо те удари? — Както винаги — каза тя, след като изпи половин халба и се облегна назад. — Лея, защо не го… Девойката погледна строго сестра си: — Не започвай отново, Бес. Говорили сме за това и преди. Ти прави това, което трябва, а аз ще се погрижа за себе си и за децата. Другата настръхна. — Да прекараш известно време с няколко чистички господа е много по-лесно от това, което ти трябва да вършиш. Лея дори не потрепна от грубите думи. Толкова пъти бяха спорили на тази тема, че това вече не можеше да я впечатли. Преди две години на Бес й

Шрифт
Размер шрифта
-
+
Межстрочный интервал
↓
↑

Ако не ме беше накарала да го извикам, нямаше да види брошката и нищо нямаше да се случи.

Читать дальше

Лея пристъпи към нея.

— Ако ти не се бе опитала да ме убиеш, Джон нямаше да те принуди да се омъжиш за него. Ако ти не си пъхаше носа навсякъде, не би намерила скривалището на Танцьора и ако ти…

— Разбирам, Лея — тя изведнъж просветна — ако това не се беше случило, аз нямаше да узная, че Джъстин ме обича и нямаше да прекараме нощта заедно. Да бъдеш омъжена за някой като Джъстин сигурно е почти толкова хубаво, колкото да се намираш в рая.

— За това ще говорим по-късно. — Лея извади от чекмеджето хартия, перо и мастило. — Сега пиши каквото ти кажа:

Скъпи Уесли,

Надявам се това писмо да не те разсърди като предишното. Този път съм невинна. Дори не знам за какво говори Лея. Тя каза да ти кажа, че съпругът ми Джон е бил учител по танци и че Джъстин, мъжът, когото сега обичам, знае всичко и тъй като тебе те няма, Лея и аз ще отидем да помолим за помощ Бъд и Кал, преди да посетим Джон и Джъстин.

Мисля, че ако проумея всичко, каквото се случва, ще се изплаша.

Надявам се пътуването ти до Лексингтън да е било приятно.

Искрено твоя: Кимбърли.

— Написа ли каквото ти казах, че отиваме да търсим помощ?

— Точно тук — каза Ким и посочи мястото. — Лея, какво ще правим, ако Бъд и Кал не са си у дома?

— Джъстин се нуждае от помощ — упорито каза Лея. Ким трудно преглътна.

— Страхувах се, че ще кажеш точно това.

Девън Макалистър помогна на жена си да слезе от коня.

— Има ли някой в къщи? — извика той към къщата на Станфорд, която изглеждаше съвсем пуста.

— Уесли каза, че Лея е тук, а Джъстин се грижи за нея. Мислиш ли, че се е случило нещо?

— Нещо не е наред — каза Мак и се огледа. — И защо, за бога, тази крава мучи толкова силно? Искам да останеш тук, Лина. Аз ще проверя какво се е случило.

Лина го видя да се отправя в хамбара и влезе в къщата. На масата имаше мръсни чинии. Изглеждаше като че някой много набързо е излязъл. Нямаше никакви следи от борба. На излизане видя бележката, скрита наполовина под една чиния. Мак връхлетя в къщата.

— Казах ти да чакаш навън — сряза я той. — Тук няма жива душа. Нито една от кравите не е издоена. Животните не са нахранени. Какво намери там?

— Мисля, че Лея и Кимбърли са в беда — прошепна тя и прочете на глас бележката.

— Значи Джон Хамънд е Танцьорът — каза замислено Мак.

— Девън — прошепна Линет — Бъд и Кал ще идват днес у нас. Така че Лея и Кимбърли няма да ги намерят у тях.

— Убеден съм, че тези двете няма да тръгнат след Танцьора съвсем сами. Ти как мислиш? — попита той със съмнение в гласа. Изобщо не даде възможност на жена си да отговори.

— Качвай се на коня и се връщай в града възможно най-бързо. Изпрати някой след Уес, и друг, който да дойде тук. А ти… — гласът му стана заплашителен — ти оставаш в Суитбрайър.