ЛЛисторияЕщё одна глава — и целый мирВыбрать историю ↗

Об этой истории

Вирджиния Септември 1803 Дъждът обгърна малката кръчма и тя потъна в мрак. Само светлината от фенера хвърляше тайнствени сенки по стената. Топлината на късното есенно слънце си беше отишла още с утрото и вътре стана почти студено. Зад високия дъбов тезгях закръглена и спретната хубавица миеше халбите. Меката й кестенява коса бе прибрана в бяло муселинено боне. Работеше и си тананикаше. Отвреме-навреме се усмихваше и на едната й буза се появяваше трапчинка. Изведнъж страничната врата се отвори. Студеният вятър нахлу в стаята заедно с едно момиче. То се спря за миг, докато привикне със светлината. Жената го изгледа и каза намръщено: — Лея, с всеки ден изглеждаш все по-зле. Седни тук, докато ти стопля нещо за пиене. Тя побутна зъзнещото девойче към един стол и разръчка огъня, крадешком оглеждайки влязлата. Лея, по-малката й сестра, беше съвсем отслабнала. Косите й падаха по мръсната закърпена рокля. Очите й бяха хлътнали, с големи сини сенки под тях. Носът й, обгорял от слънцето, се белеше. Три кървави драскотини пресичаха едната й буза. На другата имаше голяма синина. — Той ли ти направи това? — попита кръчмарката и с отвращение мушна ръжена в горещата напитка. Лея сви рамене и нетърпеливо протегна ръце към димящата чаша. — Обясни ли ти защо те удари? — Както винаги — каза тя, след като изпи половин халба и се облегна назад. — Лея, защо не го… Девойката погледна строго сестра си: — Не започвай отново, Бес. Говорили сме за това и преди. Ти прави това, което трябва, а аз ще се погрижа за себе си и за децата. Другата настръхна. — Да прекараш известно време с няколко чистички господа е много по-лесно от това, което ти трябва да вършиш. Лея дори не потрепна от грубите думи. Толкова пъти бяха спорили на тази тема, че това вече не можеше да я впечатли. Преди две години на Бес й

Шрифт
Размер шрифта
-
+
Межстрочный интервал
↓
↑

Но твоята смелост винаги те забърква в неприятности. А моята страхливост ме държи в къщи в безопасност.

— В безопасност в къщи, със съпруг убиец и крадец! Остави се да те изнудят, нали? Сключи брак, защото се страхуваше да не разберем, че си се опитала да ме убиеш. Ако не беше толкова страхлива, ако не вършеше всичко толкова тайно, без да привличаш вниманието, нямаше да откриеш тайника на съпруга ти и сега нямаше да сме тук. И още повече…

Читать дальше

— Вече чух мнението ти, Лея. Вероятно и двете трябва да се променим. Когато се оженим с Джъстин, ние ще…

— Джъстин — Лея постави ръката си върху тази на Ким — е мъртъв.

— Не е — убедено отвърна Ким. — Щях да усетя, ако беше мъртъв. Може да ти изглеждаше мъртъв, но не е.

В гласа й имаше нещо, което накара Лея да й повярва.

— Ким — каза тя меко — това, което Джон не знае, е че оставихме бележка на Уесли. А ако Джъстин е все още жив, ще свидетелства. Дори да бъдем убити, той няма да се измъкне безнаказано.

— Нека кажем на Джон — каза Ким и се изправи. — Той ще трябва да ни пусне.

Лея я дръпна обратно.

— Сигурна съм, че почтеният ти съпруг ще се усмихне на тази новина и ще ни пусне веднага. Може би дори ще се ръкува с нас.

— Права си, Джон има ужасен нрав — каза мрачно Ким. — Той вече е убил много хора и ще убие и нас, за да си поддържа формата. Какво, за бога, ще правим, Лея?

Лея се изправи и отиде до другия край на пещерата. По стените се процеждаше вода. Уесли, мислеше си, какво би искал Уесли тя да направи? Спомни си как той й казваше, че се втурва да върши нещата без дори да й мине през ум да поиска помощ. Този път тя беше искала да помоли за помощ Бъд и Кал, но не можа да ги намери. Тогава хукна, като мъкнеше Ким след себе си. Опита се да спаси Джъстин и да залови съвсем сама убиеца. Сега поради суетата си и глупостта си да мисли, че може всичко сама, беше възможно двете с Ким да загинат.

— Какво би искал Уесли аз да направя — прошепна.

— Да го чакаш — отвърна Ким. — Той искаше да го чакаш във фермата, докато се върне от Лексингтън. И тъй като ти не го послуша, мисля че най-доброто нещо е да изчакаме в тази пещера. Моля те да постоим тук без да вършим разни смели постъпки. Моля те, Лея.

— Но какво ако… — тя се спря. — Имаме вода, но нямаме храна. Тук ще стане ужасно студено.

— В гроба вероятно е по-студено. Някой трябва да намери бележката, която оставих. А когато Джъстин се събуди, ще им разкаже, че Джон е убиец. Някой ще дойде да ни потърси.

— Дори Джъстин да е жив, ще трябва да минат седмици, преди да може да проговори. Изглеждаше ми сериозно ранен.

В този момент един камък падна в пещерата.

— Това ли търсите, дами? — изсмя се Джон.

Лея видя, че за камъка е привързано парче хартия. С треперещи ръце тя я развърза.

— Това е писмото, което остави, нали? — попита тя през сълзи.