Въпреки забраните на Ким, тя допълзя по корем до него.
— Кракът те боли, нали? Защо не си починеш?
— Искам изцяло да привлека вниманието на Хамънд върху себе си — отвърна той. — Погледни ей там.
В началото тя нищо не виждаше. После на фона на една скала различи фигура.
— Хамънд, ти ли уби Ревис? Чух, че си бил на самото място. Затова ли му каза моето име — викаше Мак.
— Кой е? — прошепна Лея.
— По ръст и фигура прилича на Уесли.
— Много ли си разгневен от това, че две жени те разкриха — извика Лея.
Мак стисна с две ръце гърлото й.
— Никога отново не прави неща, които съм ти забранил. Връщай се обратно в ъгъла.
Лея послушно изпълзя обратно и легна до Ким.
— Видях Уесли — прошепна тя. — Той се спуска по въже. Скоро всичко ще свърши.
— В един или в друг смисъл — каза Ким и зарови лице в ръцете си. — Надявам се нищо лошо да не му се случи.
В следващите няколко минути Лея лежеше като парализирана от страх.
Читать дальше
— Моля те, господи, не позволявай нищо лошо да се случи на Уесли. Отсега нататък ще бъда послушна. Никога няма да причинявам неприятности и винаги ще моля за помощ, когато се наложи да поправям комини и да преследвам убийци.
— Ако се измъкнем живи оттук, ще те карам всяка сутрин да повтаряш тази молитва — каза Ким. — Абсолютно съм сигурна, че Уесли ще ни помогне.
Лея не беше усетила, че е изрекла всичко на глас.
— Ако… — започна тя.
— Млъквайте там, двете — каза Мак. Разсейвате ме.
В следващия миг се чуха два изстрела и до тях достигна ужасният вик на падащ човек. Дъхът на Лея секна.
— Кой беше? Не е Уесли, нали — питаше Ким.
— Не мога да бъда сигурен — започна Мак.
— Лея! — до нея достигна най-милият глас, който беше чувала някъде. — Добре ли си?
— Да — прошепна тя и се затича.
Бързо профуча покрай изправящия се Мак, без да обръща внимание на предупрежденията на Кимбърли. Втурна се към канарата, за да се спусне надолу. Над нея се разнесе гласът на Мак.
— Станфорд, по-добре веднага се качвай горе, защото жена ти тръгва след теб. Казвам ти, че без да се замисли изобщо, ще се спусне след теб по въжето.
— За това колко разум има жена ми, Макалистър, ще си говорим по-късно. Линет е горе на канарата и държи въжето.
— Дявол да те вземе, Линет! — изкрещя Макалистър. — Казах ти да пратиш помощ.
Лея беше на средата на пътя, когато Уесли я пресрещна и я дръпна към себе си.
— Не знам дали да те набия, или да те любя — каза той. — За малко да загинеш. Защо не си остана в къщи?
— Радвам се, че не останах. По някое време Джон е дошъл и е взел една от бележките на Ким. А Джъстин вече беше тръгнал, Бъд и Кал не можеха да ми помогнат, защото не си бяха у дома. И…
— Замълчи, Лея — каза Уесли и притисна с устни нейните.
— Да, сър — послушно каза тя.






