ЛЛисторияЕщё одна глава — и целый мирВыбрать историю ↗

Об этой истории

Вирджиния Септември 1803 Дъждът обгърна малката кръчма и тя потъна в мрак. Само светлината от фенера хвърляше тайнствени сенки по стената. Топлината на късното есенно слънце си беше отишла още с утрото и вътре стана почти студено. Зад високия дъбов тезгях закръглена и спретната хубавица миеше халбите. Меката й кестенява коса бе прибрана в бяло муселинено боне. Работеше и си тананикаше. Отвреме-навреме се усмихваше и на едната й буза се появяваше трапчинка. Изведнъж страничната врата се отвори. Студеният вятър нахлу в стаята заедно с едно момиче. То се спря за миг, докато привикне със светлината. Жената го изгледа и каза намръщено: — Лея, с всеки ден изглеждаш все по-зле. Седни тук, докато ти стопля нещо за пиене. Тя побутна зъзнещото девойче към един стол и разръчка огъня, крадешком оглеждайки влязлата. Лея, по-малката й сестра, беше съвсем отслабнала. Косите й падаха по мръсната закърпена рокля. Очите й бяха хлътнали, с големи сини сенки под тях. Носът й, обгорял от слънцето, се белеше. Три кървави драскотини пресичаха едната й буза. На другата имаше голяма синина. — Той ли ти направи това? — попита кръчмарката и с отвращение мушна ръжена в горещата напитка. Лея сви рамене и нетърпеливо протегна ръце към димящата чаша. — Обясни ли ти защо те удари? — Както винаги — каза тя, след като изпи половин халба и се облегна назад. — Лея, защо не го… Девойката погледна строго сестра си: — Не започвай отново, Бес. Говорили сме за това и преди. Ти прави това, което трябва, а аз ще се погрижа за себе си и за децата. Другата настръхна. — Да прекараш известно време с няколко чистички господа е много по-лесно от това, което ти трябва да вършиш. Лея дори не потрепна от грубите думи. Толкова пъти бяха спорили на тази тема, че това вече не можеше да я впечатли. Преди две години на Бес й

Шрифт
Размер шрифта
-
+
Межстрочный интервал
↓
↑

Въпреки забраните на Ким, тя допълзя по корем до него.

— Кракът те боли, нали? Защо не си починеш?

— Искам изцяло да привлека вниманието на Хамънд върху себе си — отвърна той. — Погледни ей там.

В началото тя нищо не виждаше. После на фона на една скала различи фигура.

— Хамънд, ти ли уби Ревис? Чух, че си бил на самото място. Затова ли му каза моето име — викаше Мак.

— Кой е? — прошепна Лея.

— По ръст и фигура прилича на Уесли.

— Много ли си разгневен от това, че две жени те разкриха — извика Лея.

Мак стисна с две ръце гърлото й.

— Никога отново не прави неща, които съм ти забранил. Връщай се обратно в ъгъла.

Лея послушно изпълзя обратно и легна до Ким.

— Видях Уесли — прошепна тя. — Той се спуска по въже. Скоро всичко ще свърши.

— В един или в друг смисъл — каза Ким и зарови лице в ръцете си. — Надявам се нищо лошо да не му се случи.

В следващите няколко минути Лея лежеше като парализирана от страх.

Читать дальше

— Моля те, господи, не позволявай нищо лошо да се случи на Уесли. Отсега нататък ще бъда послушна. Никога няма да причинявам неприятности и винаги ще моля за помощ, когато се наложи да поправям комини и да преследвам убийци.

— Ако се измъкнем живи оттук, ще те карам всяка сутрин да повтаряш тази молитва — каза Ким. — Абсолютно съм сигурна, че Уесли ще ни помогне.

Лея не беше усетила, че е изрекла всичко на глас.

— Ако… — започна тя.

— Млъквайте там, двете — каза Мак. Разсейвате ме.

В следващия миг се чуха два изстрела и до тях достигна ужасният вик на падащ човек. Дъхът на Лея секна.

— Кой беше? Не е Уесли, нали — питаше Ким.

— Не мога да бъда сигурен — започна Мак.

— Лея! — до нея достигна най-милият глас, който беше чувала някъде. — Добре ли си?

— Да — прошепна тя и се затича.

Бързо профуча покрай изправящия се Мак, без да обръща внимание на предупрежденията на Кимбърли. Втурна се към канарата, за да се спусне надолу. Над нея се разнесе гласът на Мак.

— Станфорд, по-добре веднага се качвай горе, защото жена ти тръгва след теб. Казвам ти, че без да се замисли изобщо, ще се спусне след теб по въжето.

— За това колко разум има жена ми, Макалистър, ще си говорим по-късно. Линет е горе на канарата и държи въжето.

— Дявол да те вземе, Линет! — изкрещя Макалистър. — Казах ти да пратиш помощ.

Лея беше на средата на пътя, когато Уесли я пресрещна и я дръпна към себе си.

— Не знам дали да те набия, или да те любя — каза той. — За малко да загинеш. Защо не си остана в къщи?

— Радвам се, че не останах. По някое време Джон е дошъл и е взел една от бележките на Ким. А Джъстин вече беше тръгнал, Бъд и Кал не можеха да ми помогнат, защото не си бяха у дома. И…

— Замълчи, Лея — каза Уесли и притисна с устни нейните.

— Да, сър — послушно каза тя.