ЛЛисторияЕщё одна глава — и целый мирВыбрать историю ↗

Об этой истории

Онова, което не се цери с церове, се изрязва с нож. Онова, пред което ножът е безсилен, се гори с нажежено желязо. А онова, което и желязото не лекува, трябва да се приеме за неизцеримо. ХИПОКРАТ, 480 г. пр. Хр. Има три категории човешки същества — мъже, жени и жени лекарки. Сър УИЛЯМ ОСЛЪР Сан Франциско Пролетта на 1995 година Районният прокурор Карл Андрюс беше бесен. — Какво, по дяволите, става тук? — възмутено попита той. — Някакви си три докторки, които живеят заедно и работят в една и съща болница. Едната едва не затваря цялата болница, втората убива пациент заради един милион долара, а пък третата я умъртвяват. Андрюс спря да си поеме дълбоко дъх. — И всичките — жени! Три проклети лекарки! Медиите се занимават с тях, като че ли са знаменитости. По телевизията показват само тях. Програмата „60 минути“ им посвети отделно предаване. Барбара Уолтърс засне специален репортаж. Не мога да разтворя вестник или списание, без да видя снимките им или да прочета нещо за тях. Обзалагам се две срещу едно, че Холивуд ще направи филм и ще превърне тези кучки в героини! Няма да се учудя, ако правителството пусне марки с образите им, като на Пресли. Е, за Бога, няма да търпя подобно нещо! — Той блъсна с юмрук по снимката на една от жените на корицата на списание „Тайм“. Заглавието гласеше: „Д-р Пейдж Тейлър — ангел на милосърдието или ученичка на дявола?“ — Доктор Пейдж Тейлър. — Гласът на районния прокурор бе изпълнен с отвращение. — Оставям процеса в твои ръце, Гюс. Искам да я осъдиш. Предумишлено убийство първа степен. Газова камера. — Не се притеснявай — отвърна тихо Гюс Венабъл. — Ще се постарая. Докато седеше в съдебната зала и наблюдаваше д-р Пейдж Тейлър, Гюс Венабъл си помисли: „Съдебните заседатели са й в кърпа вързани.“ После вътрешно се усмихна. Съдебните заседатели на

Шрифт
Размер шрифта
-
+
Межстрочный интервал
↓
↑

— Бихте ли описали тези разговори като дружески?

— Не, сър.

— Наистина ли? Защо смятате така?

— Ами спомням си първия ден, когато докараха мистър Кронин и доктор Тейлър започна да го преглежда. Той й каза… — Санитарят се поколеба. — Не знам дали мога да повторя думите му.

— Карайте, мистър Уилямс. Не мисля, че в съдебната зала има деца.

Читать дальше

— Ами той й рече да си държи шибаните лапи по-далеч от него.

— Казал е

такова нещо

на доктор Тейлър?

— Да, сър.

— Моля ви, кажете на съда какво още сте видели или чули.

— Е, винаги я наричаше „онази кучка“. Не искаше тя да се приближава до него. Когато влизаше в стаята, той все повтаряше нещо от рода „Ето я тази кучка, идва отново!“, „Кажи на тази кучка да ме остави на мира“ и „Защо не ми пратят

истински

лекар?“.

Гюс Венабъл за миг извърна очи към мястото, където седеше д-р Тейлър. Съдебните заседатели проследиха погледа му. Венабъл поклати глава като че ли натъжен, после отново се обърна към свидетеля.

— Мистър Кронин приличаше ли на човек, който иска да даде един милион долара на доктор Тейлър?

Алън Пен отново скочи на крака.

— Възразявам! Той отново подканва свидетеля да изрази мнение.

— Отхвърля се — отвърна съдия Йънг. — Свидетелят може да отговори на въпроса.

— Не, по дяволите. Мразеше я в червата.

На свидетелското място застана д-р Артър Кейн. Гюс Венабъл каза:

— Доктор Кейн, вие сте били дежурният щатен лекар, когато станало ясно, че Джон Кронин е бил предумишлено уби… — той погледна към съдия Йънг — … убит с инсулин, вкаран в интравенозната течност на системата му. Вярно ли е?

— Вярно е.

— И впоследствие вие открихте, че доктор Тейлър е отговорна за това.

— Точно така.

— Доктор Кейн, ще ви покажа официалния болничен смъртен акт, подписан от доктор Тейлър. — Той взе един документ и го връчи на Кейн. — Ще го прочетете ли на глас, моля?

Кейн започна да чете: „Джон Кронин. Причина за смъртта: спиране на дишането вследствие инфаркт на миокарда, усложнен от белодробна емболия.“

— Или казано на езика на неспециалистите?

— В смъртния акт се твърди, че пациентът е умрял от сърдечен пристъп.

— И този акт е подписан от доктор Тейлър, така ли?

— Да.

— Доктор Кейн, това ли бе истинската причина за смъртта на Джон Кронин?

— Не. Смъртта му бе предизвикана от инжекция с инсулин.

— Значи доктор Тейлър му е инжектирала фаталната доза инсулин, а после е фалшифицирала смъртния акт, така ли?

— Да.

— И вие докладвахте за това на административния ръководител на болницата доктор Уолас, който после уведоми властите?

— Да. Сметнах го за свой дълг. — В гласа му зазвъня справедливо възмущение. — Аз съм лекар. Не приемам, че може да се отнеме животът на друго човешко същество при каквито и да било обстоятелства.