— Бихте ли описали тези разговори като дружески?
— Не, сър.
— Наистина ли? Защо смятате така?
— Ами спомням си първия ден, когато докараха мистър Кронин и доктор Тейлър започна да го преглежда. Той й каза… — Санитарят се поколеба. — Не знам дали мога да повторя думите му.
— Карайте, мистър Уилямс. Не мисля, че в съдебната зала има деца.
Читать дальше
— Ами той й рече да си държи шибаните лапи по-далеч от него.
— Казал е
такова нещо
на доктор Тейлър?
— Да, сър.
— Моля ви, кажете на съда какво още сте видели или чули.
— Е, винаги я наричаше „онази кучка“. Не искаше тя да се приближава до него. Когато влизаше в стаята, той все повтаряше нещо от рода „Ето я тази кучка, идва отново!“, „Кажи на тази кучка да ме остави на мира“ и „Защо не ми пратят
истински
лекар?“.
Гюс Венабъл за миг извърна очи към мястото, където седеше д-р Тейлър. Съдебните заседатели проследиха погледа му. Венабъл поклати глава като че ли натъжен, после отново се обърна към свидетеля.
— Мистър Кронин приличаше ли на човек, който иска да даде един милион долара на доктор Тейлър?
Алън Пен отново скочи на крака.
— Възразявам! Той отново подканва свидетеля да изрази мнение.
— Отхвърля се — отвърна съдия Йънг. — Свидетелят може да отговори на въпроса.
— Не, по дяволите. Мразеше я в червата.
На свидетелското място застана д-р Артър Кейн. Гюс Венабъл каза:
— Доктор Кейн, вие сте били дежурният щатен лекар, когато станало ясно, че Джон Кронин е бил предумишлено уби… — той погледна към съдия Йънг — … убит с инсулин, вкаран в интравенозната течност на системата му. Вярно ли е?
— Вярно е.
— И впоследствие вие открихте, че доктор Тейлър е отговорна за това.
— Точно така.
— Доктор Кейн, ще ви покажа официалния болничен смъртен акт, подписан от доктор Тейлър. — Той взе един документ и го връчи на Кейн. — Ще го прочетете ли на глас, моля?
Кейн започна да чете: „Джон Кронин. Причина за смъртта: спиране на дишането вследствие инфаркт на миокарда, усложнен от белодробна емболия.“
— Или казано на езика на неспециалистите?
— В смъртния акт се твърди, че пациентът е умрял от сърдечен пристъп.
— И този акт е подписан от доктор Тейлър, така ли?
— Да.
— Доктор Кейн, това ли бе истинската причина за смъртта на Джон Кронин?
— Не. Смъртта му бе предизвикана от инжекция с инсулин.
— Значи доктор Тейлър му е инжектирала фаталната доза инсулин, а после е фалшифицирала смъртния акт, така ли?
— Да.
— И вие докладвахте за това на административния ръководител на болницата доктор Уолас, който после уведоми властите?
— Да. Сметнах го за свой дълг. — В гласа му зазвъня справедливо възмущение. — Аз съм лекар. Не приемам, че може да се отнеме животът на друго човешко същество при каквито и да било обстоятелства.






