„Както Самсон е вярвал на Далила.“ Той погледна Джейсън и си помисли: „Чудя се дали горкия кучи син са го преметнали, без изобщо да разбере.“
Джейсън чакаше отговор.
— Ще поема делото, стига да сте наясно, че ще бъде нанагорно. Трудно ще го спечелим.
Констатацията на Алън Пен се оказа направо оптимистична.
Когато на другата сутрин процесът бе възобновен, Гюс Венабъл призова още редица свидетели.
На свидетелското място стоеше медицинска сестра.
— Чух Джон Кронин да казва: „Знам, че ще умра на операционната маса. Вие ще ме убиете. Надявам се да ви осъдят за предумишлено убийство.“
На свидетелското място застана адвокатът Родерик Пелам. Гюс Венабъл попита:
— Когато съобщихте на доктор Тейлър за милиона, завещан й от Джон Кронин, какво каза тя?
— Нещо от рода: „Изглежда ми неетично. Той беше мой пациент.“
— Значи е признала, че е неетично?
— Да.
— Но се съгласи да вземе парите?
— О, да. Абсолютно.
Алън Пен подлагаше свидетелите на кръстосан разпит.
— Мистър Пелам, очакваше ли доктор Тейлър посещението ви?
— Е, не, аз…
— Вие не й се обадихте предварително да кажете „Джон Кронин ви е завещал един милион долара“, така ли?
— Не, аз…
— Значи, когато й съобщихте за това, фактически бяхте лице в лице?
— Да.
— И можехте да забележите реакцията й?
— Да.
— И как посрещна новината?
— Е… тя… тя изглеждаше изненадана, но…
— Благодаря ви, господин Пелам. Нямам повече въпроси.
Процесът навлезе в четвъртата си седмица. Държането на прокурора и на адвоката бе завладяваща гледка за зрителите и репортерите. Гюс Венабъл беше облечен в бяло, а Алън Пен в черно и двамата обикаляха съдебната зала като играчи в смъртоносна, режисирана игра на шах, в която Пейдж Тейлър бе пожертваната пешка.
Гюс Венабъл вече подреждаше последните парчета от мозайката.
— Ако съдът разреши, бих искал да призова като свидетелка Алма Роджърс.
Когато тя се закле, Венабъл каза:
— Мисис Роджърс, с какво се занимавате?
— Аз съм
мис
Роджърс.
— Моля за извинение.
— Работя в туристическата агенция „Корниш“.
— Вашата агенция урежда пътувания до различни страни и резервира хотели и квартири, така ли?
— Да, сър.
— Искам да погледнете обвиняемата. Виждали ли сте я преди?
— О, да. Тя идва в агенцията преди две или три години.
— И какво искаше?
— Каза, че се интересува от пътуване до Лондон и Париж… и още, струва ми се, до Венеция.
— Как желаеше да пътува, с група ли?
— О, не. Държеше всичко да е от най-висока класа… самолетът, хотелът. И мисля, че искаше да наеме яхта.
В съдебната зала се възцари тишина. Гюс Венабъл отиде до прокурорското място и взе няколко папки.
— Полицията откри тези проспекти в апартамента на доктор Тейлър.






