ЛЛисторияЕщё одна глава — и целый мирВыбрать историю ↗

Об этой истории

Онова, което не се цери с церове, се изрязва с нож. Онова, пред което ножът е безсилен, се гори с нажежено желязо. А онова, което и желязото не лекува, трябва да се приеме за неизцеримо. ХИПОКРАТ, 480 г. пр. Хр. Има три категории човешки същества — мъже, жени и жени лекарки. Сър УИЛЯМ ОСЛЪР Сан Франциско Пролетта на 1995 година Районният прокурор Карл Андрюс беше бесен. — Какво, по дяволите, става тук? — възмутено попита той. — Някакви си три докторки, които живеят заедно и работят в една и съща болница. Едната едва не затваря цялата болница, втората убива пациент заради един милион долара, а пък третата я умъртвяват. Андрюс спря да си поеме дълбоко дъх. — И всичките — жени! Три проклети лекарки! Медиите се занимават с тях, като че ли са знаменитости. По телевизията показват само тях. Програмата „60 минути“ им посвети отделно предаване. Барбара Уолтърс засне специален репортаж. Не мога да разтворя вестник или списание, без да видя снимките им или да прочета нещо за тях. Обзалагам се две срещу едно, че Холивуд ще направи филм и ще превърне тези кучки в героини! Няма да се учудя, ако правителството пусне марки с образите им, като на Пресли. Е, за Бога, няма да търпя подобно нещо! — Той блъсна с юмрук по снимката на една от жените на корицата на списание „Тайм“. Заглавието гласеше: „Д-р Пейдж Тейлър — ангел на милосърдието или ученичка на дявола?“ — Доктор Пейдж Тейлър. — Гласът на районния прокурор бе изпълнен с отвращение. — Оставям процеса в твои ръце, Гюс. Искам да я осъдиш. Предумишлено убийство първа степен. Газова камера. — Не се притеснявай — отвърна тихо Гюс Венабъл. — Ще се постарая. Докато седеше в съдебната зала и наблюдаваше д-р Пейдж Тейлър, Гюс Венабъл си помисли: „Съдебните заседатели са й в кърпа вързани.“ После вътрешно се усмихна. Съдебните заседатели на

Шрифт
Размер шрифта
-
+
Межстрочный интервал
↓
↑

„Както Самсон е вярвал на Далила.“ Той погледна Джейсън и си помисли: „Чудя се дали горкия кучи син са го преметнали, без изобщо да разбере.“

Джейсън чакаше отговор.

— Ще поема делото, стига да сте наясно, че ще бъде нанагорно. Трудно ще го спечелим.

Констатацията на Алън Пен се оказа направо оптимистична.

Когато на другата сутрин процесът бе възобновен, Гюс Венабъл призова още редица свидетели.

На свидетелското място стоеше медицинска сестра.

— Чух Джон Кронин да казва: „Знам, че ще умра на операционната маса. Вие ще ме убиете. Надявам се да ви осъдят за предумишлено убийство.“

На свидетелското място застана адвокатът Родерик Пелам. Гюс Венабъл попита:

— Когато съобщихте на доктор Тейлър за милиона, завещан й от Джон Кронин, какво каза тя?

— Нещо от рода: „Изглежда ми неетично. Той беше мой пациент.“

— Значи е признала, че е неетично?

— Да.

— Но се съгласи да вземе парите?

— О, да. Абсолютно.

Алън Пен подлагаше свидетелите на кръстосан разпит.

— Мистър Пелам, очакваше ли доктор Тейлър посещението ви?

— Е, не, аз…

— Вие не й се обадихте предварително да кажете „Джон Кронин ви е завещал един милион долара“, така ли?

— Не, аз…

— Значи, когато й съобщихте за това, фактически бяхте лице в лице?

— Да.

— И можехте да забележите реакцията й?

— Да.

— И как посрещна новината?

— Е… тя… тя изглеждаше изненадана, но…

— Благодаря ви, господин Пелам. Нямам повече въпроси.

Процесът навлезе в четвъртата си седмица. Държането на прокурора и на адвоката бе завладяваща гледка за зрителите и репортерите. Гюс Венабъл беше облечен в бяло, а Алън Пен в черно и двамата обикаляха съдебната зала като играчи в смъртоносна, режисирана игра на шах, в която Пейдж Тейлър бе пожертваната пешка.

Гюс Венабъл вече подреждаше последните парчета от мозайката.

— Ако съдът разреши, бих искал да призова като свидетелка Алма Роджърс.

Когато тя се закле, Венабъл каза:

— Мисис Роджърс, с какво се занимавате?

— Аз съм

мис

Роджърс.

— Моля за извинение.

— Работя в туристическата агенция „Корниш“.

— Вашата агенция урежда пътувания до различни страни и резервира хотели и квартири, така ли?

— Да, сър.

— Искам да погледнете обвиняемата. Виждали ли сте я преди?

— О, да. Тя идва в агенцията преди две или три години.

— И какво искаше?

— Каза, че се интересува от пътуване до Лондон и Париж… и още, струва ми се, до Венеция.

— Как желаеше да пътува, с група ли?

— О, не. Държеше всичко да е от най-висока класа… самолетът, хотелът. И мисля, че искаше да наеме яхта.

В съдебната зала се възцари тишина. Гюс Венабъл отиде до прокурорското място и взе няколко папки.

— Полицията откри тези проспекти в апартамента на доктор Тейлър.