От петдесет години вече нито една нова мисъл не се е родила в главата ми. И затова не издавам лекциите си. Пък и толкова много от нас ги издават от суета или за да привлекат ученици. На седемдесет и пет (от теб съм по-стар не дванадесет, а девет години) се чувствувам празно гърне. Почукай по мен, и ще чуеш ужасен глух звук. Главата ми е гробница, така празна, както гробницата, от която се вярва, че Исус бил излязъл. Сега предпочитам Кратес и ранните циници, по-малко ми харесват Платон и останалите. Ни най-малко не съм убеден, че съществува божествено единство във вселената, нито пък се поддавам на разни магии, за разлика от Юлиан, който беше безнадеждно наивен. Често съм си мислил, че Максим злоупотребяваше с неговата доброта. Всъщност аз никога не съм могъл да понасям Максим. Как губеше времето на Юлиан със сеансите си и тайнствените си брътвежи! Закачих веднъж императора за тези безсмислици, но той само се засмя и каза: „Кой може да знае през коя врата ще влезе мъдростта?“
Читать дальше
Що се отнася до идеята за издаване, никак не съм сигурен, че една хвалебствена биография на Юлиан би имала каквото и да било въздействие сега. Теодосий е военен политик и се намира под влиянието на владиците. Естествено той би могъл да одобри една биография на своя предшественик просто защото и до днес мнозина се възхищават от Юлиан, макар и не заради философията му. Възхищават се от него, защото беше млад и красив и най-големият пълководец на нашия век. У народа има трогателно преклонение пред победоносни пълководци и затова именно днес нямаме герои. Но ако Теодосий позволи да се издаде една биография, религиозният въпрос ще трябва да се премълчи. Владиците сами ще се погрижат за това. А едва ли нещо на този свят може да се сравни със свирепостта на християнски владика, който преследва „ереси“, както те наричат всички мнения, противоречащи на тяхното. Особено уверени са по въпроса, по който са толкова невежи, колкото и останалата част на човечеството — тоест по въпроса за смъртта. Така или иначе, не желая да се боря с тях, понеже аз съм сам, а те са много. И въпреки че съм, както ти така успокоително намекваш, стар и краят на живота ми наближава, радвам се на удивително добро здраве. Казват ми, че изглеждам както на четиридесет години и съм все още в състояние да извърша полов акт почти по всяко време. Тази жизненост отвращава Хипия, която се е състарила значително през последните години, но, изглежда, се нрави на разни млади жени от един квартал на Атина, за който ти несъмнено си чувал — или поне си чел в романите на Милетската школа.
Достатъчно ясно ли се изразих? Не желая да бъда изгорен жив, пребит с камъни или закован на вратата на някоя християнска черква или „костница“, както ги наричаше Юлиан.






