Не познавам друг философ, толкова загрижен за бъдните поколения, че да пази преписи от всяко свое писмо, давайки си сметка, че дори най-незначителното му писание ще има вечна стойност като част от цялото му творчество. Хипия също ти пожелава добро здраве…
Читать дальше
Либаний до Приск
Антиохия, април 380 г.
Не можеш да си представиш какво удоволствие изпитах, когато ми донесоха писмото ти тази вечер. И да ти кажа ли, така копнеех да чуя отново гласа ти, че за съжаление, скъсвайки връзките, раздрах и самото дългоочаквано послание. Но бъди спокоен, драгоценното ти писмо ще бъде залепено с лепило и съхранено с любов, тъй като всяка изява на твоя гений е истинско отражение на елинския дух, който трябва да бъде предаден на бъдните поколения.
Нека направо ти кажа как се зарадвах да чуя за неотслабващата ти полова сила. Винаги е ободряващо да научиш, че има хора, макар и това да са редки случаи, у които не настъпва обичайният тъжен упадък. Наистина боговете са благосклонни към тебе и явно, радвайки се на тяхното благоволение, ти въпреки осемдесетте си години няма да въздъхнеш както Софокъл: „Най-сетне се освободих от жесток и безумен господар!“ Явно твоят господар е и приятен другар, още по-приятен поради мълчаливото примирение на Хипия. Малко съпруги на философи дават на мъжете си свободата да общуват с изтънчените атински дами, с които прекарвахме толкова приятни вечери през студентските ни години. Сега естествено животът ми е посветен на философията и държавните дела. Предоставям прелестите на Афродита на по-младите… на по-младите и на тебе, Приск, който държиш на разстояние разбойника-време. Щастливец! Щастливи са и момичетата, които са така обичани.
Посвърших нещо, откакто ти писах. Чрез преторианския префект в Константинопол помолих за аудиенция при императора. Теодосий е срещал малцина като нас, тъй като идва от Испания, страна, която не блести с културата си. Произхожда от военен род и не е известно да се е занимавал някога с философия. Извън политиката главният му интерес е да развъжда овце. Но той е едва тридесет и три годишен и според сведенията, с които разполагаме, има благ характер. И все пак не бива да разчитаме на това. Колко често в миналото са ни разочаровали владетели! Дори и хора с добро име, след като се възкачеха на престола и станеха господари на света, се превръщаха пред очите ни в ужасни чудовища. Например покойният Валент или самият брат на Юлиан, цезарят Гал, този обаятелен младеж, който вся ужас в целия Изток. Трябва да бъдем нащрек както винаги.
Понастоящем пред нас стои въпросът доколко сериозно Теодосий възнамерява да приложи едикта. Обичайно е императори, които са под влияние на владиците, да хулят самата цивилизация, която ги е създала.






