Двамата погледнахме тълпата, изпълваща задния двор на Доманова, спогледахме се и едновременно казахме:
— Не-е…
— Е, в такъв случай, аз си тръгвам — съобщи ми Мики. — Барбекю утре?
— Става.
Брат ми внимателно ме изгледа и ме потупа по рамото. Понечи да каже нещо, помисли и се отказа.
Кимнахме си един на друг, усещайки помежду ни неща, които не можеха да се изразят с думи. Мики се върна да вземе Арт. Аз постоях още малко, наслаждавайки се на усещането просто да съм жив. После продължих напред през поляната и през топлината на пълния с възможности сезон.






