ЛЛисторияЕщё одна глава — и целый мирВыбрать историю ↗

Об этой истории

Наследнички Луиз Бегшоу Посвещавам тази книга на Тилс. Искам да благодаря за героичното търпение на моя редактор Хари Евънс, който стоически понесе заедно с мен третата ми бременност и периода след раждането, когато се опитвах да съчетавам семейните задължения и политиката. Малко писатели имат този късмет. Както винаги, нейните уместни забележки значително подобриха тази книга. За мен Майкъл Сисънс винаги е бил най-добрият агент в Лондон. Той ме направи популярна писателка и съм му безкрайно благодарна. Развитието ми като авторка е фантастично преживяване — знам, че съм голяма късметлийка да работя с „Хедлайн“. Благодаря на всички в издателството и най-вече на Кър Мокрей (може ли още един работен обяд, ако обичаш, Кър?) и на Джейн Морпет. Деби Клемент от „Хед Дизайн“ се справи фантастично с визията на книгата. Емили Фърнис се справя страхотно с рекламата, а на Луси дьо Поадвин се дължи доброто ми представяне на пазара. Специалистите по продажбите непрекъснато бележат нови успехи с книгите ми по целия свят. Изключително благодарна съм на Питър Нюсъм, Джеймс Хоробин, Барбара Ронан, Катрин Роудс, Даян Грифит, Софи Хопкинс и Пол Ердпресър. Специални благодарности и на Селин Кели, че ме подкрепяше непрекъснато и ми спаси кожата в онези рецензии! Ужасно е, мислеше си възрастният мъж, да си толкова богат и толкова отегчен. Излегнат на шезлонг на верандата в имението си на Сейшелските острови, Клемент Чеймбърс гледаше надолу към тучно зеления склон на отвесните скали. Имението имаше великолепен изглед към лазурните води на Индийския океан. Вълните нежно галеха белия фин пясък на дългия пет мили частен плаж, който той бе посетил един-единствен път през изминалата година. Плажът се намираше на скалисто заливче, което се разкриваше пред погледа му от мястото, където стоеше в моме

Шрифт
Размер шрифта
-
+
Межстрочный интервал
↓
↑

Грейналите им лица й се усмихваха от снимката, на която бяха застанали на стъпалата пред църквата в Бромптън в грозните си сватбени одежди от шейсетте години. Рупърт бе почитател на бързите коли и неговият раздрънкан и купен на старо „Астон Мартин“ бе поднесъл на заледения път в Глостършир и бе убил и двамата в новогодишния ден, когато Диана бе само на две години и половина. Връщали се от местната кръчма. Тя не помнеше онзи ден, но винаги бе мразила тази част от историята заради намека, че татко й е пийнал няколко питиета, че е бил неразумен и егоист. Когато бе убил и двамата, той бе оставил огромна празнина в живота на децата си.

Инцидентът бе оставил нея и Венера най-напред на грижите на болнавата им възрастна баба по майчина линия, а после се бяха озовали в пансион.

Толкова по-добре. Елспет Хекълс, баба им, която трудно бе преживяла загубата на дъщеря си и пристигането в дома й на две невръстни момичета, бе вечно изморена и сърдита. Тя и децата живееха в лишения в малката й къща под наем в края на Ню Форест, защото Елспет много строго пестеше скромното им наследство, за да могат да посещават добро училище. Тя изпълни дълга си и само два месеца след като и единайсетгодишната Венера бе започнала да посещава училището с пансион, почина и остави на внучките си единствено личните си вещи.

Училището се опитваше да им осигури стабилност и да замести родителския контрол, което не беше от голяма полза. Диана и Венера се научиха сами да се грижат за себе си. Но бяха в различни класове и колкото повече порастваха, толкова повече се отдалечаваха една от друга. Когато си тийнейджър, разликата от две години е цяла пропаст.

Изпълнителите на завещанието на родителите им бяха уредили сестрите да остават в пансиона по време на училищните ваканции, когато минимален брой учители и възпитатели продължаваха да се грижат за някои от питомците си, които бяха в училище — тъжните дъщери на дипломати, които бяха разпределени в различни горещи точки по света; момичета, които имаха нужда от допълнителни уроци по време на ваканцията; както и дъщерите на някои от учителите, които живееха в сградата. Диана и Венера, за разлика от всичките си приятелки, мразеха училищните ваканции. Двете се подкрепяха взаимно, но копнееха да се върнат към обичайното си всекидневие.

Читать дальше

Хора. Светлина. Шум. Диана мразеше самотата, харесваше й да е заобиколена от множество хора. А Венера подхождаше към живота още по-просто: заслепяваше всички с красивата си усмивка, изрусяваше дългата си коса и флиртуваше с целия свят. Ако не можеш да получиш любов, мислеше си със съжаление Диана, ласкателството бе приемлив заместител.

Но когато бе на петнайсет, дойде телеграмата, която промени живота им. Чичо Клем.