Грейналите им лица й се усмихваха от снимката, на която бяха застанали на стъпалата пред църквата в Бромптън в грозните си сватбени одежди от шейсетте години. Рупърт бе почитател на бързите коли и неговият раздрънкан и купен на старо „Астон Мартин“ бе поднесъл на заледения път в Глостършир и бе убил и двамата в новогодишния ден, когато Диана бе само на две години и половина. Връщали се от местната кръчма. Тя не помнеше онзи ден, но винаги бе мразила тази част от историята заради намека, че татко й е пийнал няколко питиета, че е бил неразумен и егоист. Когато бе убил и двамата, той бе оставил огромна празнина в живота на децата си.
Инцидентът бе оставил нея и Венера най-напред на грижите на болнавата им възрастна баба по майчина линия, а после се бяха озовали в пансион.
Толкова по-добре. Елспет Хекълс, баба им, която трудно бе преживяла загубата на дъщеря си и пристигането в дома й на две невръстни момичета, бе вечно изморена и сърдита. Тя и децата живееха в лишения в малката й къща под наем в края на Ню Форест, защото Елспет много строго пестеше скромното им наследство, за да могат да посещават добро училище. Тя изпълни дълга си и само два месеца след като и единайсетгодишната Венера бе започнала да посещава училището с пансион, почина и остави на внучките си единствено личните си вещи.
Училището се опитваше да им осигури стабилност и да замести родителския контрол, което не беше от голяма полза. Диана и Венера се научиха сами да се грижат за себе си. Но бяха в различни класове и колкото повече порастваха, толкова повече се отдалечаваха една от друга. Когато си тийнейджър, разликата от две години е цяла пропаст.
Изпълнителите на завещанието на родителите им бяха уредили сестрите да остават в пансиона по време на училищните ваканции, когато минимален брой учители и възпитатели продължаваха да се грижат за някои от питомците си, които бяха в училище — тъжните дъщери на дипломати, които бяха разпределени в различни горещи точки по света; момичета, които имаха нужда от допълнителни уроци по време на ваканцията; както и дъщерите на някои от учителите, които живееха в сградата. Диана и Венера, за разлика от всичките си приятелки, мразеха училищните ваканции. Двете се подкрепяха взаимно, но копнееха да се върнат към обичайното си всекидневие.
Читать дальше
Хора. Светлина. Шум. Диана мразеше самотата, харесваше й да е заобиколена от множество хора. А Венера подхождаше към живота още по-просто: заслепяваше всички с красивата си усмивка, изрусяваше дългата си коса и флиртуваше с целия свят. Ако не можеш да получиш любов, мислеше си със съжаление Диана, ласкателството бе приемлив заместител.
Но когато бе на петнайсет, дойде телеграмата, която промени живота им. Чичо Клем.






