ЛЛисторияЕщё одна глава — и целый мирВыбрать историю ↗

Об этой истории

Наследнички Луиз Бегшоу Посвещавам тази книга на Тилс. Искам да благодаря за героичното търпение на моя редактор Хари Евънс, който стоически понесе заедно с мен третата ми бременност и периода след раждането, когато се опитвах да съчетавам семейните задължения и политиката. Малко писатели имат този късмет. Както винаги, нейните уместни забележки значително подобриха тази книга. За мен Майкъл Сисънс винаги е бил най-добрият агент в Лондон. Той ме направи популярна писателка и съм му безкрайно благодарна. Развитието ми като авторка е фантастично преживяване — знам, че съм голяма късметлийка да работя с „Хедлайн“. Благодаря на всички в издателството и най-вече на Кър Мокрей (може ли още един работен обяд, ако обичаш, Кър?) и на Джейн Морпет. Деби Клемент от „Хед Дизайн“ се справи фантастично с визията на книгата. Емили Фърнис се справя страхотно с рекламата, а на Луси дьо Поадвин се дължи доброто ми представяне на пазара. Специалистите по продажбите непрекъснато бележат нови успехи с книгите ми по целия свят. Изключително благодарна съм на Питър Нюсъм, Джеймс Хоробин, Барбара Ронан, Катрин Роудс, Даян Грифит, Софи Хопкинс и Пол Ердпресър. Специални благодарности и на Селин Кели, че ме подкрепяше непрекъснато и ми спаси кожата в онези рецензии! Ужасно е, мислеше си възрастният мъж, да си толкова богат и толкова отегчен. Излегнат на шезлонг на верандата в имението си на Сейшелските острови, Клемент Чеймбърс гледаше надолу към тучно зеления склон на отвесните скали. Имението имаше великолепен изглед към лазурните води на Индийския океан. Вълните нежно галеха белия фин пясък на дългия пет мили частен плаж, който той бе посетил един-единствен път през изминалата година. Плажът се намираше на скалисто заливче, което се разкриваше пред погледа му от мястото, където стоеше в моме

Шрифт
Размер шрифта
-
+
Межстрочный интервал
↓
↑

Директор на „Чеймбърс Корпорейшън“ — компания от глобален мащаб с интереси от диамантени мини до петролни кладенци, от мобилни телефони до строителство. Клемент Чеймбърс, уважаван по целия свят влиятелен човек, на чийто път не е препоръчително да заставаш. Неженен, без деца и на преклонна възраст, той пазеше ревностно личното си пространство, а въоръжена охрана пазеше огромното му имение на тропическия остров. Момичетата бяха негови племенници.

И следователно отлично осигурени.

Бляскавият им стил на живот се финансираше изцяло от него. Те получаваха по половин милион всяка година и можеха да харчат парите за каквото си пожелаят. Името на чичо им отваряше всички врати. А перспективата, че един ден те ще наследят колосалното му богатство, бе повече от примамлива. Спрямо него попечителските им фондове бяха купчина дребни монети.

Животът им приличаше на сбъдната мечта. Четири момичета от висшата класа с малко лични пари. Венера и Диана бяха сирачета, а Юнона и Атина — деца на обеднели професори. И ето че един ден, когато бяха тийнейджърки, се появи богатият им и ексцентричен чичо и заяви, че той ще се погрижи за финансовото състояние на племенничките си.

Всяка година през януари парите влизаха в четирите банкови сметки. До декември бяха похарчени. „Но защо да се тревожат?“, безгрижно изтъкваше статията. Там, откъдето идваха парите, имаше още много!

Великолепните момичета Чеймбърс бяха единствените, допускани в имението на чичо им, освен персонала. Тайнственият господин Чеймбърс, пишеше със затаен дъх журналистът, ги викаше на всеки петнадесети декември. Оставаха там за Коледа и си тръгваха на следващия ден. Това бе единственият им контакт с него през цялата година.

Сега те бяха богати.

Един ден щяха да се превърнат в милиардерки.

И то без да правят нищо.

Хиляди секретарки, учителки, цветарки, медицински сестри и банкови служителки грабваха списание „Слава“, прелистваха страниците и въздишаха с копнеж.

Принцеси с попечителски фондове. Страхотна работа, стига да имаш шанса да я получиш.

— Телеграма, госпожице.

Диана вдигна поглед от купчината кремави визитни картички с позлатени ръбчета, които разпределяше. Определяше местата за сядане. Адски сложно нещо. Часове наред се занимаваше с това и резултатът далеч не бе идеален.

— Какво искаш да кажеш с това „телеграма“?

Усмихна се на иконома си Ферис, мил възрастен господин, който започна работа за нея, когато купи апартамента. Толкова бе забавно да имаш истински иконом. Никой друг на нейната възраст си нямаше други домашни помощници, освен бавачка и може би личен консултант. Но Диана Чеймбърс знаеше как да демонстрира стил.