А може би нищо не беше разбрал, а такова кацане бе обикновено.
Като се имаха предвид чудовищните размери на кораба, би било напълно възможно.
Каквото и да беше това вече нямаше голямо значение; „гостът“ не се съпротивляваше и след час и половина на Пиренейския ракетодрум, освободен от всички ракети, кацнаха осемте кораба от ескадрилата.
Между тях се намираше нещо прилично на призрак.
Исполинското тяло закриваше всичко, което се намираше зад него, но беше абсолютно невидимо, приличаше на непрозрачна пустота.
Земните хора за първи път виждаха такова зрелище.
Само работниците от космическата служба посрещнаха пришелеца. Елементарната предпазливост ги накара да обявят ракетодрума затворен за външни лица.
Беше направено изключение само за двама души — Муратов и Гианея.
Спомагателните кораби се отделиха и отлетяха на края на ракетодрума.
Гостът остана сам.
Трябваше да го направят видим. „Призракът“ в много отношения беше неудобен.
Никой не излизаше от кораба. Акустичните апарати не възприемаха никакви звуци от вътрешността му. Автоматите телерентгени, които също се бяха приближили до него, не откриха никакво движение.
Но нали върху екраните на ескадрилата бяха видели движение? Защо сега бе спряло?
Тези, които се намираха в космическия пришелец, като че ли се бяха притаили.
Земните хора не се бояха от никаква заплаха. Тук, на Земята, корабът на гостите не можеше да причини голяма вреда: той се намираше в пълната власт на стопаните на планетата.
Но неподвижността неволно навяваше мисли за някаква опасност.
Екипажът на кораба би трябвало да разбере, че е попаднал в плен. Как ще постъпи командирът?
Ако изведнъж реши да се издигне и да отлети — това няма да ги спаси. Четири звездолета от ескорта не бяха кацнали, те чакаха високо в небето, над ракетодрума, внимателно наблюдавайки госта. При опит за бягство той веднага щеше да бъде унищожен.
Хората напразно се опитваха да се досетят, какво става в кораба.
Както и по-рано, никой, в това число и Гианея, не можеше даже да си представи истинското положение на нещата.
Мериго и неговите трима другари не забелязаха и не почувствуваха забавянето на полета. Те не знаеха какво става с кораба им, не подозираха, че дългият, мъчителен път е завършен, че благополучно са достигнали целта.
Безумният опит, на какъвто технически и научно грамотен човек никога не би се решил, се бе увенчал с успех благодарение на редица случайности. Но те не знаеха това.
Беше случайност, че четиримата изобщо бяха останали живи. Наивни, те бяха уверени, че пътят до друга планета е къс. И ако звездолетите на „ненавистните“ не им служеха за продоволствени складове, ако този кораб, готов да излети след първия, беше разтоварен, четиримата биха умрели от глад.






