ЛЛисторияЕщё одна глава — и целый мирВыбрать историю ↗

Об этой истории

Гианея Георгий Мартинов Оранжево-жълтият кръг, пресечен по диагонал от небесносиня черта, се появи над бетонираната лента на автомагистралата, когато вечебусът се намираше на около петстотин метра. Неподвижен, рязко очертан, пронизан от слънчевите лъчи, които се лееха от безоблачното небе, той блестеше като малко слънце, внезапно изгряло над самото шосе. Във вечебуса прозвуча тих глас: — Внимание! Приближаваме се към линията на кълбекса. Влакът се намира на сто и десет километра. Желаещите да наблюдават преминаването на експреса да вдигнат ръка! В дълбоките кресла седяха тридесетина души — бяха заети само около четвърт от местата. Осемнадесет пътници вдигнаха ръка. Тих, съскащ звук наруши безшумния бяг на колата. Влязоха в действие спирачките. Вечебусът спря до самия оранжевожълт знак, който постепенно избледнявайки, накрая съвсем изчезна, сякаш се разтвори във въздуха. Макар че само осемнадесет души изявиха желание да видят експреса в пълен ход, слязоха всички пътници. Кълбексът се бе появил не много отдавна и интересът към него още не беше станал навик. Жителите на градовете рядко имаха случай да видят влака по средата на прехода, когато скоростта му достига до шестстотин километра в час. Във вечебуса беше прохладно, а отвън юлското пладне разпръскваше зной. Местността около прелеза беше открита, равнинна. От двете страни на автомагистралата като безкрайна права линия се губеха към хоризонта жълтосивите опори на жлебообразния път, висящ на четири метра от земята. Като че ли нажежени от слънчевите лъчи, със златист блясък светеха полукръглите „релси“. Червените линии, ограждащи от двете страни „платното“ на кълбекса, в ярката светлина на деня изглеждаха като повдигнати, сякаш бяха прокарани не по земята, а направо във въздуха. Пътниците от вечебуса бяха облечени много

Шрифт
Размер шрифта
-
+
Межстрочный интервал
↓
↑

Откъде би могла да разбере тя за това?

Както и да е — Гианея каза, че иска да замине за Полтава, като показа града на картата.

За своите пътешествия по Земята, а те бяха доста чести и продължителни, Гианея упорито използуваше земния и водния транспорт — не признаваше въздушния. И сега тя предпочете вечебуса, макар да знаеше, че този път е по-дълъг и по-уморителен.

Може би Гианея искаше да види отблизо земната природа?…

Оставаше малко време. За кълбекса, когато се движи с пълна скорост, сто километра са десет минути. Групата пътници тръгна към едно малко хълмче, което се намираше на около четиридесет метра от автомагистралата. Да се наблюдава преминаването на експреса отдолу не беше така интересно.

Гианея първа достигна върха на малкия хълм. Подвижността, явното предпочитание към бягането пред спокойния ход, стремителността на движенията бяха характерни черти за тази девойка. Тя леко се изкачи по доста стръмния склон и с един скок преодоля последните метри.

Стройният й силует, изправените раменен гордо поставената глава отчетливо се обрисуваха на фона на синьото небе. На светлината на слънцето, отдалеч, зеленикавият оттенък на тялото й изчезна и Гианея изглеждаше като кафява статуя, облечена в ослепително бяла къса рокля.

— Много е красива! — каза някой от пътниците.

Муратова беше добра спортистка, но при изкачването изостана от своята спътница с десетина метра. Когато застана до нея, тя неволно обърна внимание колко спокойно и равно диша Гианея. Изглежда стремителното изкачване не я бе изморило и не бе нарушило ритъма на сърцето й.

— Чувам някакъв тътен — Гианея показа с ръка посоката, откъдето трябваше да се появи експресът.

Той беше още много далеч, някъде зад хоризонта. Нито един човек в света не би могъл да долови от такова разстояние характерния шум на приближаващия се с пълен ход кълбекс. Но Муратова нито за секунда не се усъмни, че Гианея действително чува този звук. Твърде често й се налагаше да се убеждава в изключителната острота на слуха на гостенката.

Муратова си спомни за детската приказка: „Чуваше как расте тревата“.

„Гианея наистина е способна на това — помисли си Марина. — Интересно, какви звуци долавя тя, когато на нас ни се струва, че наоколо е пълна тишина.“

Откъм вечебуса се чу предупреждението на металния глас:

— Експресът се приближава!

Читать дальше

Значи и механичният шофьор на колата чува шума на влака. Кибернетичният автомат притежаваше същата острота на сетивата, както и живата Гианея.

Пътниците забързаха.

— Какво каза той? — попита Гианея.

Муратова преведе.

— Да, вече е съвсем близо — потвърди девойката.

Поради стръмнината не всички можаха да преодолеят тези шест-седем метра от изкачването. Малка група възрастни пътници спряха по средата на склона.