Двадесетина души се присъединиха към двете момичета.
Оттук линията на кълбекса се виждаше като на длан. Полукръглите опори-релси така добре бяха полирани, че блестяха като влажни. Тяхната геометрична правилност създаваше зрителната илюзия, че продължават и отдолу, където всъщност беше празно пространство, че се затварят с невидима повърхност и образуват опора във формата на тръба, разрязана надлъжно, като жлеб. Затова този път се наричаше „жлебообразен“.
Но названието имаше и друга, историческа причина. Първата линия на кълбекса беше построена действително във вид на една плътна полутръба. Едва по-късно стигнаха до убеждението, че долната част не е необходима, че тя даже намалява скоростта като създава излишно триене. Съкращаването на площта на „релсите“ напълно можеше да се компенсира като се увеличи броят на топчетата по опорната повърхност на самия кълбекс. Тази рационализация, предложена и изчислена от младия тогава Виктор Муратов — брат на спътничката на Гианея — даде блестящи резултати: скоростта на експреса веднага се увеличи с двадесет и пет процента.
Формата на релсите се измени, но първоначалното название остана.
Кълбексът се приближаваше. Сега вече го чуваше не само Гианея. Някъде, все още зад хоризонта, като че ли свиреше силно опъната дебела струна.
— Няма ли да ни помете оттук? — боязливо попита някой редом с Муратова.
— Какво приказваш! — отговори друг. — От нас до релсите има трийсетина метра.
Сякаш чул този разговор, механичният шофьор на вечебуса отново се обади.
— Препоръчвам ви да не стоите прави, а да седнете на земята — отчетливо и ясно каза той.
Всички побързаха да изпълнят този съвет. След като изслуша превода, Гианея обаче остана да стои. Муратова понечи да седне, но бързо се изправи. Тя не можеше да допусне поверената й гостенка да падне поради невнимание и да получи макар и най-малката травма. Тя застана до Гианея и здраво я прегърна през раменете — така щяха да бъдат по-устойчиви.
Гианея се усмихна и на свой ред обхвана с ръка талията на Марина.
„Сега няма да паднем“ — помисли си Марина, като с цялото си тяло усещаше колко надеждна е опората на тази тънка, нежна на вид, но толкова силна ръка.
Тя искаше да подкрепи Гианея, а излезе, че Гианея подкрепя нея.
„Както и да е, сега няма да паднем, ако ще да минат два кълбекса“ — още веднъж си каза тя.
— Вашият брат ли е строил тази линия? — неочаквано попита Гианея.
Муратова трепна. Не, това вече е много! В разговорите си с Гианея, тя никога не беше споменавала за своя брат — изпълняваше молбата на Виктор. Той не искаше гостенката да разбере за тяхното роднинство. Гианея добре познаваше самия Виктор, като не подозираше, че той е брат на Марина.






