Чукаха съществата от другия свят, които се бяха спуснали от кораба, загинал преди няколко минути.
Читать дальше
Но нали този кораб не кацна на повърхността на Хермес. Тогава как би могъл някой да слезе от него?
Корабът бе отлетял и такъв „десант“ беше съвсем безсмислен!
Чукането се повтори, ясно, настойчиво!
Легерие включи екрана за външно наблюдение.
И те видяха…
До самия вход стоеше висока човешка фигура в скафандър.
Обикновена човешка фигура!
Обикновена?…
Не съвсем! Всички забелязаха веднага и нещо друго.
Човекът, който стоеше пред входа, беше облечен
в не земен скафандър
!
Ето, той вдигна ръка и явно нетърпеливо почука с металната си ръкавица по външната врата.
Значи, все пак…
Все пак, великата среща се състоя!
Пред входа се намираше същество от друга планета — гост, долетял неизвестно откъде — стоеше и настойчиво молеше да го пуснат!
Трудно е да се предаде с думи това, което почувстваха земните хора, когато разбраха с кого имат работа!
Гостът беше сам. Може би останалите се криеха зад скалите и чакаха? Може би пришелците не бяха уверени в това, какъв прием ги очаква и са изпратили разузнавач?
Но те няма къде да отидат. Корабът, който ги свали, излетя и загина. Те не можеха да не знаят това.
Странно, загадъчно, непонятно! Легерие не се поколеба.
Външната врата се отвори. Във входната камера блесна светлина, подканвайки госта да влезе.
Той влезе, влезе уверено и просто, без всякакъв страх.
Началникът на експедицията се бавеше. Той чакаше дали няма да се покажат и останалите.
Не се появи никой. Изглежда, колкото и невероятно да беше това, гостът бе сам.
Външната врата се затвори.
Пришелецът от космоса се намираше в обсерваторията, той прекрачи прага на чуждия за него свят!
Включиха се автоматите за биологична защита. Легерие ги постави на максимален режим.
— Дали ще се сети да свали скафандъра?
— Трябва да се сети. Нали е космонавт. Разбира опасността.
И отново мълчание, напрегнато, почти мъчително.
— А ако не може да диша нашия въздух?
Никой не отговори. Тази тревожна мисъл мъчеше всички.
Вече нищо не можеше да се измени. Процесът бе започнал и не можеше да бъде спрян. Пък и къде щеше да отиде пришелецът?…
Той изгори всички мостове след себе си.
Във входната камера нямаше екран. Невъзможно беше да се види какво става там. Максималният режим на обработката щеше да трае почти час. Дали жив или мъртъв, но хората щяха да видят космическия гост едва след като този час измине.
Той се точеше непоносимо бавно.
— Ако можехме да предвидим това — каза Уестън, — там щеше да има екран!
Без съмнение, ако хората биха могли да предвидят появяването на
такъв
гост, с входната камера щеше да има най-прецизна телевръзка. А за обикновените условия тя не беше необходима.
Бяха изминали десет минути.






