ЛЛисторияЕщё одна глава — и целый мирВыбрать историю ↗

Об этой истории

Гианея Георгий Мартинов Оранжево-жълтият кръг, пресечен по диагонал от небесносиня черта, се появи над бетонираната лента на автомагистралата, когато вечебусът се намираше на около петстотин метра. Неподвижен, рязко очертан, пронизан от слънчевите лъчи, които се лееха от безоблачното небе, той блестеше като малко слънце, внезапно изгряло над самото шосе. Във вечебуса прозвуча тих глас: — Внимание! Приближаваме се към линията на кълбекса. Влакът се намира на сто и десет километра. Желаещите да наблюдават преминаването на експреса да вдигнат ръка! В дълбоките кресла седяха тридесетина души — бяха заети само около четвърт от местата. Осемнадесет пътници вдигнаха ръка. Тих, съскащ звук наруши безшумния бяг на колата. Влязоха в действие спирачките. Вечебусът спря до самия оранжевожълт знак, който постепенно избледнявайки, накрая съвсем изчезна, сякаш се разтвори във въздуха. Макар че само осемнадесет души изявиха желание да видят експреса в пълен ход, слязоха всички пътници. Кълбексът се бе появил не много отдавна и интересът към него още не беше станал навик. Жителите на градовете рядко имаха случай да видят влака по средата на прехода, когато скоростта му достига до шестстотин километра в час. Във вечебуса беше прохладно, а отвън юлското пладне разпръскваше зной. Местността около прелеза беше открита, равнинна. От двете страни на автомагистралата като безкрайна права линия се губеха към хоризонта жълтосивите опори на жлебообразния път, висящ на четири метра от земята. Като че ли нажежени от слънчевите лъчи, със златист блясък светеха полукръглите „релси“. Червените линии, ограждащи от двете страни „платното“ на кълбекса, в ярката светлина на деня изглеждаха като повдигнати, сякаш бяха прокарани не по земята, а направо във въздуха. Пътниците от вечебуса бяха облечени много

Шрифт
Размер шрифта
-
+
Межстрочный интервал
↓
↑

Напук на законите на притеглянето, тя не го ускоряваше, а го забавяше и сега се движеше едва забележимо.

И изведнъж… спря съвсем, замря неподвижно на милиметър от чертата.

Това означаваше, че неизвестното тяло е прекратило движението си и виси неподвижно над Хермес на разстояние не повече от сто метра от повърхността му.

Шумна въздишка на облекчение се изтръгна едновременно от гърдите на всички, които бяха в каютата.

Спасени са! Опасността, която току-що им се струваше непредотвратима, неизвестно как беше отминала.

— Това би могъл да направи само управляем кораб — каза Легерие.

— Но тогава какви са размерите му! — изумено възкликна Муратов.

Нямаше място за съмнение. Всичко, което беше неразбираемо в поведението на неизвестното тяло, ставаше напълно понятно, ако това беше космически кораб с мощни двигатели.

Но откъде би могъл да дойде той? Земята не бе съобщавала за полет на някакъв кораб в този район. Всеки звездолет отдавна би изпратил своите сигнали, ако командирът му по една или друга причина бе решил да кацне на астероида. Локаторите отдавна щяха да го забележат. И най-важното, нито един от съществуващите космически кораби нямаше такива огромни размери и не притежаваше „способността“ напълно да поглъща радиоизлъчванията.

Читать дальше

Съдейки по масата, неизвестният звездолет беше гигант, но през прозрачния покрив на каютата не се виждаше нищо друго, освен звезди.

— Той е спрял малко встрани — каза Легерие, а гласът му забележимо трепереше от вълнение. — Но не може да има никакво съмнение — този звездолет

не е наш

!

Той още говореше, когато стрелката на гравитометъра отново трепна и бързо се задвижи наляво.

Космическият кораб се отдалечаваше.

Но защо се бе приближил към Хермес? Ако неизвестните астронавти са забелязали изкуственото съоръжение върху астероида, те би трябвало да се заинтересуват и да опитат да си изяснят какво е това. Но те стояха по-малко от минута и излетяха. За това време нищо не можеше да се разгледа. Освен това, за извършената маневра беше необходим разход на енергия, макар и не много голям.

Каква е причината за това странно поведение?

Инженерите и учените мълчаливо се гледаха. Никой нищо не разбираше и хората неволно си задаваха въпроса: имаше ли в действителност посещение?

Легерие наруши дългото мълчание.

— Корабът се отдалечава по права линия, като постепенно увеличава скоростта си — каза той. — Защо беше необходимо да я намаляват и напълно да спират? Съвсем непонятно.

Внезапно блесна ярка светлина. Тези, които успяха да вдигнат глави, забелязаха как точно над тях, върху черното кадифе на небето избухна във вихрени пламъци чудовищен взрив.

Той беше много далече, но именно там, където трябваше да се намира отлитащият кораб.