ЛЛисторияЕщё одна глава — и целый мирВыбрать историю ↗

Об этой истории

Орки Стен Никълс Посвещава се на Мариане Гей и Ник Филтър, задето бяха щастливи и ме вдъхновяваха с любовта си. Ако не беше помощта на другите, писателите щяха да живеят в непоносима изолация. Ето защо благодаря на Стийв Джейксън и Хийтър Матузо за тяхното приятелство и за смеха им. На Хари и Хелън Ниб за съветите и любезното съдействие. На Санди Оудън за шоколадовата й мъдрост. На Саймън Спантън, задето прояви твърда ръка в редакцията и на Никола Синклер за опита му в книгоиздаването. Ей, оркското войнство, да вдигнем врява, да вдигнем врява и глъчка сега. Когато от странство се връщаме с плячка, с богатства несметни да смаем света. Ей, оркски невести, прекрасни, чудесни, кажете ни сбогом, къщовници, с песни. Кръвта ни за сеч и разплата жадува, а мечът погибел да сее бленува. Да палим, да грабим, накрая да режем главите от шиите, от пояс кесиите. Врага в битка страшна без жал да затрием, връз гроба му бъчва със ейл да изпием. Над бряг непознат стройна кула стърчеше, в тъма доближихме я, скоро в огън пламтеше. Имотец прибрахме, злодейства пиляхме, живинка нивга веч на тоз бряг не съзряхме. Селяк с тумбак сладка щерка таеше, с нож го ръчнахме, после дълго врещеше. Щом секна да кряка, златцето издаде, щерката търти да бяга, жената турнахме на клада. Да вдигнеме халби, ей оркското войнство, до дъно да пием тръпчивия ейл. Вразите лишихме от чест и достойнство, триумф и богатства славят орка дебел. Стара оркска маршова песен Земята около Страк бе осеяна с трупове. Беше оглушен от виковете и звъна на стомана. Въпреки студа солена пот дразнеше очите му. Мускулите му горяха, болеше го цялото тяло. Елекът му бе опръскан с парченца мозък, кръв и кал. А към него се прокрадваха още две от проклетите, покрити с розова кожа създания и в очите им пламтеше жажда да убиват. Всичко това

Шрифт
Размер шрифта
-
+
Межстрочный интервал
↓
↑

Нави един от широките си ръкави и отдолу се показа калъф с метателни ножове. — Предпочитам тези — рече тя и извади един от ножовете.

Слеттал погледна към двете цели и поклати глава.

— Едва ли ще успееш.

— Ще опитам. Бъдете готови да се хвърлите в атака, ако се получи. Ако не стане, първо нападаме двамата пазачи и онзи, дето се прави на жрец. И да убият стотниците, поне ще отмъстим за тях. А сега — пригответе се.

Тя си даваше сметка, чу другите Върколаци ще нападнат всеки момент. Нямаше време за губене. Избра за първия опит по-трудната цел — мъжът, който почти се бе скрил зад Хаскеер. Вторият, който държеше Джъп, бе полуизвърнат с гръб към тях. Този, когото сметнаха за водач или жрец, продължаваше да издава странни звуци. Ритуалът наближаваше своята кулминация.

Читать дальше

Койла се премери за не повече от секунда и хвърли ножа. Острието все още пореше въздуха, когато метна и втория нож.

Човекът, който държеше Хаскеер, бе ударен в окото. Той се свлече по гръб, без да издаде нито звук. Другарят му бе прободен в гърдите и успя да изкрещи, преди да падне.

— Действайте! — извика Койла.

Оръженосците излязоха на полянката. В същия момент от другата страна се показаха Алфрей и Страк. Настъпи меле, екнаха викове, писъци, звънтене на стомана.

Докато тичаше към средата на поляната, Койла забеляза, че пламъците на кладата се държат някак странно. Горяха ярко, но непрестанно меняха цвета си. Ала сега не беше време да се занимава с подобни неща. Водачът на сектата, с изкривено от гняв лице, вече размахваше оголения си меч. С няколко скока тя се изравни с него и се размина на косъм с острието му. Миг след това клекна между стотниците и преряза въжетата им.

— Внимавай — идат! — предупреди я Джъп.

Към тях тичаха едновременно няколко мъжаги. Койла подаде един от ножовете си на джуджето. Хаскеер се въоръжи от поваления часовой. Без да губи време, той нададе боен вик и се нахвърли срещу противниците.

На Койла се падна водачът. Той се приближи към нея, цепейки въздуха с огромния си двуръчен меч. Койла се зае да отбива ударите му и да нанася свои всеки път, когато й се удаваше възможност.

— Диваци! — гневеше се той. — Мръсни гадини!

— Странни приказки от някой, който носи на главата си умряло животно — отвърна хладнокръвно тя, подклаждайки гнева му.

Последва нова яростна атака. Койла се навеждаше и отскачаше, блокирайки ударите, които не сварваше да избегне.

— Ритуалът! — не се успокояваше водачът. — Провалихте ми ритуала, глупаци такива!

Внезапно лицето му се изопна. Той спря, отстъпи назад, забравил гарда си и втренчи поглед над рамото й. Предполагайки, че това е някакъв трик, тя се отдръпна настрани и едва тогава надзърна през рамо. Това, което видя, накара ченето й да увисне.

Бретаг се надигаше.