ЛЛисторияЕщё одна глава — и целый мирВыбрать историю ↗

Об этой истории

Орки Стен Никълс Посвещава се на Мариане Гей и Ник Филтър, задето бяха щастливи и ме вдъхновяваха с любовта си. Ако не беше помощта на другите, писателите щяха да живеят в непоносима изолация. Ето защо благодаря на Стийв Джейксън и Хийтър Матузо за тяхното приятелство и за смеха им. На Хари и Хелън Ниб за съветите и любезното съдействие. На Санди Оудън за шоколадовата й мъдрост. На Саймън Спантън, задето прояви твърда ръка в редакцията и на Никола Синклер за опита му в книгоиздаването. Ей, оркското войнство, да вдигнем врява, да вдигнем врява и глъчка сега. Когато от странство се връщаме с плячка, с богатства несметни да смаем света. Ей, оркски невести, прекрасни, чудесни, кажете ни сбогом, къщовници, с песни. Кръвта ни за сеч и разплата жадува, а мечът погибел да сее бленува. Да палим, да грабим, накрая да режем главите от шиите, от пояс кесиите. Врага в битка страшна без жал да затрием, връз гроба му бъчва със ейл да изпием. Над бряг непознат стройна кула стърчеше, в тъма доближихме я, скоро в огън пламтеше. Имотец прибрахме, злодейства пиляхме, живинка нивга веч на тоз бряг не съзряхме. Селяк с тумбак сладка щерка таеше, с нож го ръчнахме, после дълго врещеше. Щом секна да кряка, златцето издаде, щерката търти да бяга, жената турнахме на клада. Да вдигнеме халби, ей оркското войнство, до дъно да пием тръпчивия ейл. Вразите лишихме от чест и достойнство, триумф и богатства славят орка дебел. Стара оркска маршова песен Земята около Страк бе осеяна с трупове. Беше оглушен от виковете и звъна на стомана. Въпреки студа солена пот дразнеше очите му. Мускулите му горяха, болеше го цялото тяло. Елекът му бе опръскан с парченца мозък, кръв и кал. А към него се прокрадваха още две от проклетите, покрити с розова кожа създания и в очите им пламтеше жажда да убиват. Всичко това

Шрифт
Размер шрифта
-
+
Межстрочный интервал
↓
↑

— Той се приближи до трупа, игнорирайки знаците на останалите да стои настрана. — Няма какво да се плашите. Як е като накисната в пикня драконова кожа. — Той протегна ръка, с очевидното намерение да потупа трупа по рамото.

— Не! — извикаха в един глас всички.

Но беше твърде късно. Юмрукът на Хаскеер тупна по войнишки рамото на Бретаг. Вдигна се прахоляк като от стар килим. Хаскеер се закашля. Ръката на Бретаг се отдели от рамото, увисна за миг на изсъхналите сухожилия, сетне тупна на пода.

— Ах ти, малоумнико! — кресна Джъп.

— Сержант Хаскеер! — ревна Крелим с почервеняло от гняв лице.

Всички останали се надпреварваха да сипят ругатни относно родословното дърво на Хаскеер.

Страк отстъпи незабелязано назад и застана до Койла.

— Преди да попиташ — промърмори тя, — не мога да го закърпя.

Той сви рамене, въздъхна уморено и рече:

— Както и да е. Честит Бретагов ден.

© 2004 Стен Никълс

© 2005 Юлиян Стойнов, превод от английски

Stan Nicholls

Orcs, 2004

Сканиране, разпознаване и редакция: Dave, 2010г.

Издание:

Стен Никълс. Орки

Английска, първо издание

Редактор: Боряна Даракчиева

Оформление на корица: «Megachrom»

ИК «Бард», 2005

ISBN 954-585-673-4