На тренировка всичко бе съвсем лесно — едно, че ръцете ти са защитени, второ, че треньорът е винаги наоколо, готов да спре атакуващия звяр, след като извършиш движенията. Но това беше реалност. Отначало Вотан не реагира, сякаш имаше топки от стомана. Броди отново замахна и удари силно с юмрук, после разтвори пръсти и стисна с цялата си сила. Задавеното ръмжене премина в квичене и за секунда кучето отпусна хватката си. Броди използва момента да се превърти и да хване с дясната си ръка гърлото на животното. Палецът и пръстите намериха трахеята и се забиха като клещи, готови да откъснат гръкляна. С лявата ръка улови звяра за козината на шията. Движени от адреналина и паниката, челюстите на Вотан защракаха със сляпа ярост. Квиченето премина в смразяващо ръмжене и Броди трябваше да използва целия остатък от силите си, за да не припадне. Усещаше все по-засилваща се болка в ръката и пристъп на слабост. Но, подобно на кучето, той знаеше, че се бори за живота си, и усили натиска в гърлото. „Девлин, никога не души нападателя с две ръце, както показват по филмите. Винаги използвай само едната.“ Чу кавгаджийския глас на сержант Гъни от тренировъчната школа сякаш в момента стоеше до него. Гъни имаше и още един принцип — убий или ще бъдеш убит. „Давай, стисни трахеята с едната си ръка и натисни с все сили отзад с другата.“ Вотан се мяташе диво, мъчейки се да се освободи. Докато се бореше сред болката, шума и бъркотията, умът на Броди се вкопчи в онова, което го караше да продължава — Вотан искаше кръв. Неговата кръв.
Читать дальше
— Зигфрид, дръж! — изкрещя Марго насред врявата.
Без да пуска Вотан от смъртната си хватка, Броди погледна наляво. Пистолетът бе паднал недалеч, но не можеше да го достигне. Зад него беше Чюи, проснат по гръб. Грамадните му ръце бяха изпохапани и подути, целите покрити в кръв. Зигфрид се беше надвесил над него с оголени зъби, готов да захапе гърлото на индианеца, ако се опита да окаже съпротива. Ясно бе, че Чюи няма да рискува да направи нещо непредвидимо, като например да помръдне вежди.
Вниманието му се насочи отново към Вотан, който започна да губи съзнание. Бавно очите на кучето се обърнаха навътре, челюстта му се отпусна и масивното му тяло се превърна в мъртва тежест.
Броди знаеше, че най-добрият му ход е да се преструва, че все още се бори с кучето — така Ал Даджал и Марго можеха да се отпуснат достатъчно дълго, за да ги изненада. Опита се да координира добре следващите си действия. Имаше право само на един опит. Но не беше въпрос да изчака подходящия момент — защото той бе точно сега.
Използва трупа на Вотан като щит, без да обръща внимание на парещите пристъпи болка в наръфаната си ръка.






