Индиго
Ричард Уебър
Чрез огледалото на Дявола от камък
делата си извърши Кели.
Играеше на криеница с него
и разреши дълбоките проблеми.
Стих на Самюел Бътлър, прикрепен за изложеното в Британския музей огледало от обсидиан, използвано от Джон Ди и Едуард Кели, астролози на кралица Елизабет І
Не всичко добро идва отгоре.
Мото на обществото „Врил“
Нацисти. Мразя тези типове.
Индиана Джоунс
Майор Броди Девлин — бивш служител на Службата за охрана на дипломатическия корпус към Държавния департамент и бивш морски пехотинец, шеф на екипа
Сержант Клинт (Чюи) Рейнденсър — бивш „тюлен“
1
1 „Тюлен“ — командос от американските специализирани военноморски служби. — Б.р.
, индианец
Лейтенант Бракстън — бивш прокурор, ловец на нацисти
Скаут Томпсън — бивш хакер
Медисън Деър — доктор по математика и физика в университета „Принстън“
Бил Соренсън — бивш директор на отдел „Секретни операции“ към Разузнавателното управление на Пентагона
Ал Даджал — обучен от КГБ; убиец и неонацист
Хайнрих Гант — шеф на обществото „Врил“; търговец на оръжие
Марго Гант — мистериозна жена без минало, брутална садистична убийца и мазохистка
Ледокоп — бодигард и убиец
Уенди / Нур Е Алам — Светлина на света
Д-р Блеър Морган Кели — археолог; келтска първожрица.
Джини Дулитъл — закрилница; „феята — кръстница“.
Берлин, 1940 г.
Пуфтейки тежко, мъжът помъкна масивното си туловище нагоре по стъпалата.
Имаше среща с мъртвец.
На табелката до яката червена врата пишеше:
Der Vril Gesellschaft
, Сияйното общество.
Мъжът извади ръка от джоба на тренчкота си, докосна широката периферия на меката си шапка и се озърна назад към улицата, за да провери дали не го следят. Не забеляза нищо подозрително, въздъхна успокоен и влезе.
Жената, която го посрещна, беше поразителна. Дълга руса коса обрамчваше леко орловите черти на лицето й. Небесносините й очи бяха ясни и будни.
— Радвам се да ви видя, бароне.
— Госпожице Острич, замайващо прекрасна както винаги.
Нежното й като цвете лице леко порозовя. Носеше рокля от червен сатен. Докато прекосяваше с леки стъпки стаята, дългата й коса се полюшваше над кръста. В гласа й се долавяше прелъстителна нотка.
— Седнете моля.
Когато тя посочи към масата с черна покривка, погледът на барона се плъзна към дълбокото V-образно деколте. Примамливата извивка с тъмен пигмент на едното й зърно надничаше отдолу. Пищните й гърди издуваха ефирната тъкан и леко се олюляваха от движенията й. Зяпна и монокълът падна от окото му. Изведнъж осъзна, че е гола под роклята. Сякаш прочела мисълта му, жената се усмихна многозначително и кимна. Баронът почувства как кръвта нахлува в главата му и извърна очи към масата, на която вече седеше мъж със скръстени в скута ръце. Помъчи се да запази самообладание.






