ЛЛисторияЕщё одна глава — и целый мирВыбрать историю ↗

Об этой истории

Индиго Ричард Уебър Чрез огледалото на Дявола от камък делата си извърши Кели. Играеше на криеница с него и разреши дълбоките проблеми. Стих на Самюел Бътлър, прикрепен за изложеното в Британския музей огледало от обсидиан, използвано от Джон Ди и Едуард Кели, астролози на кралица Елизабет І Не всичко добро идва отгоре. Мото на обществото „Врил“ Нацисти. Мразя тези типове. Индиана Джоунс Майор Броди Девлин — бивш служител на Службата за охрана на дипломатическия корпус към Държавния департамент и бивш морски пехотинец, шеф на екипа Сержант Клинт (Чюи) Рейнденсър — бивш „тюлен“ 1 1 „Тюлен“ — командос от американските специализирани военноморски служби. — Б.р. , индианец Лейтенант Бракстън — бивш прокурор, ловец на нацисти Скаут Томпсън — бивш хакер Медисън Деър — доктор по математика и физика в университета „Принстън“ Бил Соренсън — бивш директор на отдел „Секретни операции“ към Разузнавателното управление на Пентагона Ал Даджал — обучен от КГБ; убиец и неонацист Хайнрих Гант — шеф на обществото „Врил“; търговец на оръжие Марго Гант — мистериозна жена без минало, брутална садистична убийца и мазохистка Ледокоп — бодигард и убиец Уенди / Нур Е Алам — Светлина на света Д-р Блеър Морган Кели — археолог; келтска първожрица. Джини Дулитъл — закрилница; „феята — кръстница“. Берлин, 1940 г. Пуфтейки тежко, мъжът помъкна масивното си туловище нагоре по стъпалата. Имаше среща с мъртвец. На табелката до яката червена врата пишеше: Der Vril Gesellschaft , Сияйното общество. Мъжът извади ръка от джоба на тренчкота си, докосна широката периферия на меката си шапка и се озърна назад към улицата, за да провери дали не го следят. Не забеляза нищо подозрително, въздъхна успокоен и влезе. Жената, която го посрещна, беше поразителна. Дълга руса коса обрамчваше леко орловите черти на лицет

Шрифт
Размер шрифта
-
+
Межстрочный интервал
↓
↑

Концепцията за дълбоко вкоренените архетипове, споделяни от всички нас, е вярна, както и идеята ви за универсалното съзнание, с което понякога се случва да се свържем. Мисля обаче, че пропускате един жизненоважен момент.

Юнг се вцепени от директния укор.

— Продължете, моля.

Баронът се огледа.

— Предлагам да продължим разговора в купето ми. Имам чудесен коняк „Луи Четиринадесети“, както и превъзходни пури. Какво ще кажете?

Юнг се оригна шумно, пъхна пръсти под яката, за да я разхлаби, и прокара длани по бузите си — беше сигурен, че вече са почервенели от шампанското. Престори се на не особено заинтригуван, но не можеше да пропусне евентуалната възможност да насочи разговора към Хитлер.

Читать дальше

— Ами… не съм сигурен, че на дамата ще й хареса — отвърна той, като погледна към жената. — Сигурно вече е отегчена до смърт от нашия разговор.

— Честно казано, въпросната дама не е никаква дама. — Баронът й се ухили мръснишки и отново се обърна към Юнг. — Освен това си има свое собствено купе. Моля ви, доставете ми това удоволствие.

Дамата в синьо стана от масата.

— До нови срещи, хер Юнг — рече тя и му протегна ръка.

На Юнг му се стори, че забелязва облекчение в изражението й. И да… нещо като тънка разбираща усмивка.

Тя се обърна към Щрайхер с неприкрит сарказъм.

— Наслаждавай се, докато можеш, скъпи.

Баронът изсумтя и й махна да си върви. Юнг дочу тихото шумолене на роклята й зад себе си, докато жената напускаше вагон-ресторанта.

В купето на барона Юнг вече започваше да губи надежда, че ще успее да вникне в изкривеното съзнание на Хитлер, протежето на Щрайхер. Започна да се отегчава и промени темата.

— Направих доста подробно проучване за силата на „Врил“.

Изумен, баронът се ококори и се наведе напред, поставил месестите си ръце на коленете си.

— Шегувате се, докторе. Моля ви, не ме измъчвайте.

Юнг потупа джоба си.

— Ще го споделя с вас, но трябва да бъде честно. Информация срещу информация.

— Какво предлагате… всъщност?

Юнг извади червен бележник от джоба си и прелисти страниците.

— Подобно на повечето търсачи на истината, аз също водя записки за пътуванията и преживелиците си.

Баронът подпря брадичка на юмрука си.

— Магически дневник ли имате предвид?

Юнг кимна и се разсмя.

— О, само да можеше Зигмунд да чуе разговора ни. — Плесна се по бедрото и намигна. — Именно, можете да го наричате точно така. Но първо ми кажете какво съм пропуснал в труда си.

— Това ще изпълни ли моята част от сделката?

— Определено не. Но като начало — във вагон-ресторанта ме прилъгахте да вляза в леговището ви с обещанието да разкриете грешките ми.

Баронът разпери ръце.

— Добре тогава. Пропускате върховната мощ, върховната сила, която движи вселената. Силата на човешката воля. Насочена по подходящ начин, тя е в състояние да промени света.