Концепцията за дълбоко вкоренените архетипове, споделяни от всички нас, е вярна, както и идеята ви за универсалното съзнание, с което понякога се случва да се свържем. Мисля обаче, че пропускате един жизненоважен момент.
Юнг се вцепени от директния укор.
— Продължете, моля.
Баронът се огледа.
— Предлагам да продължим разговора в купето ми. Имам чудесен коняк „Луи Четиринадесети“, както и превъзходни пури. Какво ще кажете?
Юнг се оригна шумно, пъхна пръсти под яката, за да я разхлаби, и прокара длани по бузите си — беше сигурен, че вече са почервенели от шампанското. Престори се на не особено заинтригуван, но не можеше да пропусне евентуалната възможност да насочи разговора към Хитлер.
Читать дальше
— Ами… не съм сигурен, че на дамата ще й хареса — отвърна той, като погледна към жената. — Сигурно вече е отегчена до смърт от нашия разговор.
— Честно казано, въпросната дама не е никаква дама. — Баронът й се ухили мръснишки и отново се обърна към Юнг. — Освен това си има свое собствено купе. Моля ви, доставете ми това удоволствие.
Дамата в синьо стана от масата.
— До нови срещи, хер Юнг — рече тя и му протегна ръка.
На Юнг му се стори, че забелязва облекчение в изражението й. И да… нещо като тънка разбираща усмивка.
Тя се обърна към Щрайхер с неприкрит сарказъм.
— Наслаждавай се, докато можеш, скъпи.
Баронът изсумтя и й махна да си върви. Юнг дочу тихото шумолене на роклята й зад себе си, докато жената напускаше вагон-ресторанта.
В купето на барона Юнг вече започваше да губи надежда, че ще успее да вникне в изкривеното съзнание на Хитлер, протежето на Щрайхер. Започна да се отегчава и промени темата.
— Направих доста подробно проучване за силата на „Врил“.
Изумен, баронът се ококори и се наведе напред, поставил месестите си ръце на коленете си.
— Шегувате се, докторе. Моля ви, не ме измъчвайте.
Юнг потупа джоба си.
— Ще го споделя с вас, но трябва да бъде честно. Информация срещу информация.
— Какво предлагате… всъщност?
Юнг извади червен бележник от джоба си и прелисти страниците.
— Подобно на повечето търсачи на истината, аз също водя записки за пътуванията и преживелиците си.
Баронът подпря брадичка на юмрука си.
— Магически дневник ли имате предвид?
Юнг кимна и се разсмя.
— О, само да можеше Зигмунд да чуе разговора ни. — Плесна се по бедрото и намигна. — Именно, можете да го наричате точно така. Но първо ми кажете какво съм пропуснал в труда си.
— Това ще изпълни ли моята част от сделката?
— Определено не. Но като начало — във вагон-ресторанта ме прилъгахте да вляза в леговището ви с обещанието да разкриете грешките ми.
Баронът разпери ръце.
— Добре тогава. Пропускате върховната мощ, върховната сила, която движи вселената. Силата на човешката воля. Насочена по подходящ начин, тя е в състояние да промени света.






