„Мамка му, как въобще е успял да я съблазни?“ Същия въпрос задава всеки път когато сме били на вечеря заедно с тях и той напразно се е опитвал да флиртува с нея. „О, това е истинска загадка, Ришар. Сам знаеш, че никой не може да обясни защо двама души се събират? Виж самите нас. Пълна мистерия, нали?“
Това се случи преди две години. Месец по-късно се разделихме и аз успях да си отдъхна. Най-после сама. Свободна. Избавена от съпруг, чиито пристъпи на лошо настроение бяха станали непоносими, избавена от син, за когото не знаех с какво всъщност запълва времето си, а що се отнася до Робер, не се чувствах дотам обвързана, че да имам желание да скъсаме.
Какво откритие. Днес, от дистанцията на времето, мога да кажа, че самотата е най-прекрасният дар на този свят, единственото възможно убежище.
Трябвало е да се разделим много по-рано, а не да изчакваме. Всеки от нас поред правеше сцени на другия. Показахме се откъм най-лошата страна, разкрихме един на друг колко долни, дребнави, отвратителни, нищожни, объркани и капризни можем да бъдем в зависимост от ситуацията, а в замяна не спечелихме нищо - може би дори загубихме от самоуважението си, както твърди той, и смятам, че е прав.
Да скъсаш с някого, се иска много повече смелост, отколкото обикновено си представят хората - освен ако не си от онези зомбита с пръснати черепи или от малоумниците, които се срещат от време на време. Всяка сутрин се събуждах и не можех да събера смелост, а към края стенех почти непрекъснато. Доста време ни трябваше. Три дни, три дълги дни и три дълги нощи, за да се отскубнем един от друг и да поделим мебелите, снимките, филмите, документите и сервизите.
Вярно е, че имаше и викове, и строшени предмети. Ришар го прие много зле и твърдеше, че съм избрала възможно най-лошия момент да го зарежа. Точно така се изрази. Тъкмо сега защитавал някакъв свой проект - според него бил проектът на живота му, който щял да го изстреля до върховете, особено ако Леонардо приемел ролята - а аз съм го занимавала с моите глупости и съм му забивала нож в гърба. Точно така се изрази.
Читать дальше
- Не се опитвай да прехвърляш вината върху мен, Ришар. Не започвай отново.
В отговор той ме зашлеви с все сила.
Щеше ми се да го прегърна.
- Благодаря ти, Ришар, благодаря - казах му.
Едва се разсъмваше, когато излязох от таксито и подадох багажа си на портиера. Регистрирах се в хотела. Придружиха ме до асансьора. Усмихнах се. След тридневна борба вече можех да се наспя сама в голямо легло. Избърсах сълзите на радост. Телефонът ми звъня няколко пъти, но аз не отговорих.
Тази сутрин провеждам обсъждане с десетина сценаристи. Изнасилената жена не се притеснява да кръстоса високо крака като компенсация за посърналото си лице.






