ЛЛисторияЕщё одна глава — и целый мирВыбрать историю ↗

Об этой истории

„Ох...“ Филипп Джиан Навън беше мрачно и очертанията на предметите се размиваха. Бурята беше отминала и се дочуваше само бумтене, все едно каруца минава по мост. Юдора Уелти Откъс от новелата Произшествие, в Поваленият човек Изглежда, съм си одраскала бузата. Челюстта ме боли. Докато падах, съм съборила ваза, спомням си, че чух как се разбива на пода, и се питам дали не съм се порязала на някое парче стъкло, нямам представа. Навън все още грее слънце. Времето е хубаво. Постепенно си поемам дъх. Чувствам как само след няколко минути ще ме стегне страхотна мигрена. Преди два дни, докато поливах градината, вдиг нах очи и видях в небето тревожно знамение. Беше облак с красноречива форма. Огледах се да видя дали то не се отнася за друг, но наоколо нямаше жива душа. До мен не достигаше никакъв звук, само аз поливах, не долавях нито глас, нито вик, нито полъх на вятъра, нито дори бръмченето на мотор, а обикновено откъм съседите се чува я косачка, я въздушна метла за падналите листа. Общо взето, имам усет за въздействията на външния свят. Мога да прекарам дни наред затворена, без да ми стъпи кракът навън, само защото съм открила тревожно предзнаменование в полета на птица -особено ако е съпроводен с пронизителен крясък или грак - или ако вечер слънчев лъч пробие листака и блесне в лицето ми, или пък ако се наведа да дам някоя пара на седнал на тротоара мъж, а той ненадейно ме сграбчи за ръката и започне да крещи: Демоните, лицата на демоните... Ала стига да ги заплаша, че ще ги убия, те ми се подчиняват...!! Човекът си дереше гърлото, повтаряше до побъркване тези думи, с облещени очи, като продължаваше да ме държи. През онзи ден върнах билета за влака, дори забравих къде трябваше да пътувам, пък и вече не ме интересуваше, защото нямах никакво намерение да се самоубивам или да

Шрифт
Размер шрифта
-
+
Межстрочный интервал
↓
↑

Преди да се разделим, Ришар не плешивееше, но от две години насам косата му бързо пада. Виждам как нежнорозовата кожа на темето му лъсва, когато се навежда да целуне пръстите на ръката ми.

- Виж какво, Ришар, ако искаш да ме питаш нещо, направи го сега и ме остави, защото съм изморена.

Излизам на верандата в прегръдката на здрача. Заобиколена съм от съседи, прозорците им греят, алеята е обляна в светлина, в градините почти няма сенки, но аз не рискувам и оставам нащрек. Това е до болка познато състояние, което в началото почти не ме напускаше, но по-късно постепенно отслабна, а след като смених жилището си, отчасти се отърсих от него. Постоянно да се озърташ, готова да отбиеш нападението, а после да побегнеш с все сила в опит да се отървеш от евентуалните преследвачи. Всичко това ми е известно.

Минали са само четири дни. Паля цигара. Сега вече виждам по-ясно какво точно се е случило. Отидох да отворя вратата, защото чух Марти да мяука зад къщата и се запитах защо този глупав котарак не идва, но се сетих, че вероятно мъжът го е държал, за да ме накара да изляза - а аз тъкмо това и направих, оставих ръкописа, който четях, и отидох да видя какво става.

От чисто сексуална гледна точка не съм запазила почти никакъв спомен от нападението. Бях толкова напрегната - напрегната, все едно се опитвах да избягна наведнъж всички посегателства над мен от страна на баща ми - че напълно изключих и така и не усетих самия акт. Затова не бях в състояние да кажа по какъв начин е реагирало тялото ми и как да се избавя от негодуванието и яростта, които ме задушаваха.

Нямах нито разкъсвания, нито натъртвания. Кожата е раздразнена, но това бързо ще мине. Рядко правя анален секс и затова имах леко кървене, но не беше сериозно. Почти нищо друго. Нямам никакъв зрителен спомен. Съдържанието на съобщението, подигравателният му тон и презрителното отношение ме навеждат на мисълта, че това е наказание, със сигурност свързано с работата ми или с миналите деяния на баща ми, от страна на някой, който ме познава.

Като се изключи бузата ми, за която е достатъчен малко фон дьо тен, имам отвратителни синини над лактите и по китките, където ме е стискал като в клещи, за да ме притисне към пода, но ги прикривам с дълги ръкави. Това е всичко. И слава богу. Поне не се налага, както при други пострадали, да диря обяснение за подуто око, счупен зъб, патерица или дори далеч по-лоши неща; поне разполагам с възможност сама да реша какво да предприема по-нататък, ако изобщо реша да предприема нещо, не се чувствам една от безбройните изнасилени жени, нямам желание да приемам съдбата им, да стана част от тяхната общност. Нямам намерение да напускам работа, да се разсейвам, а напротив, да съсредоточа върху нея цялата си енергия.