— Кое е странно?
— Тази шибана татуировка.
Те стигнаха до хотела.
— Ако питаш мен, да вземем първия влак сутринта — предложи Магьосника, след като паркираха микробуса. — Ще можем да се върнем в Щатите утре вечер по това време.
О’Хара бавно кимна.
— Да се надяваме, че Лизи не е катастрофирала по пътя дотук.
Той вдигна слушалката на първия вътрешен телефон, който зърна във фоайето на хотела набра номера на стаята й. Чу сигнала и в следващия момент гласа на телефонистката.
— Кой, моля?
— Илайза Гън от Съединените щати.
— Мис Гън, тя напусна.
—
Напусна!
—
Хай.
Може би преди двайсет минути.
— Благодаря.
Заедно с ключа от стаята му предадоха и бележка от нея. Тя пишеше: „Имах късмет. Намерих един млад пилот, който прояви желание да ме откара до Токио още тази нощ. Очеркът е за теб, а аз вземам лентите. Звучи ми справедливо, нали? Между другото, ще имаш ли нещо против да върнеш микробуса в бюрото на Хауи, Токио? Благодаря. Надявам се да се видим в Бостън. И.“.
Той подаде бележката на Магьосника.
— Дяволите да ме вземат — каза Магьосника и в следващия миг избухна в смях. — Изработи те, приятелю.
Чарлз Гордън Хауи насочи инвалидната си количка в своя просторен кабинет, от който се разкриваше панорама към Хеймаркет. Тежък ден, благодарение на двамата му най-добри репортери, но за сметка на това плодотворен. Пожарът в Драконовото гнездо беше привлякъл вниманието на информационните емисии, но основното внимание бе приковано към смъртта на Хукър. Всичко това беше разпалило интерес към цялата история и те разполагаха с нея. След няколко минути в ефир трябваше да се появи Илайза с петнайсетминутен репортаж за централната новина. Беше се занимавала с монтажа на обекта цялата нощ. Тази вечер Хауи щеше да се наслаждава на огромен дял от новините по националните канали. О’Хара трябваше да се върне всеки момент с голям репортаж на първа страница за „Стар“. С всички пикантни детайли. Старецът се облегна в количката и поглади брада.
Чудесно.
Лъчезарното лице на Илайза се появи на екрана, но изражението на него този път беше сериозно. Тя не обещаваше на зрителите нищо лековато.
— Добър вечер — започна тя. — Аз съм Илайза Гън с „Новините в шест“…
— Не се безпокойте, тя ще се справи великолепно.
Хауи моментално позна гласа. Той идваше от тъмния край на кабинета му, някъде иззад цветята.
О’Хара излезе на светло.
— Направо ме стреснахте, лейтенант. Какво, по дяволите, правите в храстите там?
— Нареждах празни кутии във въздуха.
— Какво?
— Това е стара техника на Дзен. Всъщност е обикновено упражнение по логическо мислене.
Читать дальше
— Така ли? — попита машинално Хауи. Той наблюдаваше екрана на телевизора и с наслаждение слушаше своята звезда да описва операцията, вече известна като „Мастър“.






