От вратата на пожарния изход хвърчаха трески. Появи се пукнатина. О’Хара с мъка се изправи на крака и разтреперан слезе по няколкото оставащи стъпала.
— Ще можеш ли само с една ръка? — разтревожено попита Хамелеона.
— Мога да опитам.
— Върви! — каза простичко Хамелеона.
О’Хара реши да не спори. Хвана въжето и започна да се спуска в черната пропаст.
Вратата излетя от рамката и се стовари на пода. През отвора с труд излязоха трима души от охраната.
Хамелеона също започна да се спуска.
О’Хара се плъзгаше надолу с такава скорост, че триенето във въжето изгаряше дланта му. Усещаше, че Хамелеона е точно над него. Изведнъж разбра, че те вече не се спускат. Обърна глава нагоре. Видя хилещото се лице на един от сумо борците. Гигантът ги изтегляше нагоре с такава лекота, сякаш бяха кукли.
— Пускай се! — изкрещя О’Хара и полетя надолу.
Нямаше никаква представа на каква височина се намират. Тялото му се стрелна в тъмнината на отводнителната шахта, миг по-късно се удари в пода на главния тунел и той без забавяне се извъртя встрани. Секунда по-късно падна и Хамелеона, и също се претърколи върху него.
Двамата се хвърлиха по покрития с мокър мъх коридор като деца, попаднали в подземен лабиринт от Дисниленд. След малко изхвръкнаха през входа на шахтата, отнасяйки с инерцията си преплетените лози и продължиха да се търкалят по склона на планината, докато не спряха в някакви храсти.
Микробусът беше на десетина фута от тях.
Ръцете на О’Хара горяха, остра болка пронизваше рамото му, а от разкъсаната му китка капеше кръв. Той опита да се изправи на крака и видя Магьосника, който тичаше към тях.
— Хамелеона…? — успя да попита той.
— Тук съм,
томодачи
— обади се зад гърба му татуираният и му помогна да стане. За първи път наричаше О’Хара „приятелю“.
Те влязоха в микробуса и легнаха на пода.
— Потегляй! — заповяда Магьосника, а Илайза включи на скорост, заби крак върху педала на газта и те се понесоха надолу.
— Какво, по дяволите, се случи? — попита Магьосника.
— Лайното попадна във вентилатора — прошепна О’Хара.
— За всичко съм виновен аз — обясни Хамелеона. — Загубих контрол над себе си за няколко минути. Това беше емоционален…
О’Хара седна. После сложи ръка върху ръката на Хамелеона.
— Ей — каза той. — Да си чул някой да се оплаква? — После се обърна към Магьосника. — Имаме ли нещо на касета?
— Цялото представление.
О’Хара се засмя и отново рухна по гръб на пода.
— Дали има аптечка вкъщи? — попита той. — Имам чувството, че кръвта ми изтича.
Илайза се спусна по склона на планината като вихрушка и минути по-късно те прекосяваха равните части на Танабе. Зад тях над Драконовото гнездо се извиваха жълтите езици на огъня. Хамелеона наблюдаваше през задното стъкло и масажираше ръцете си, за да премахне болката в тях.






