ЛЛисторияЕщё одна глава — и целый мирВыбрать историю ↗

Об этой истории

На Вирджиния… И на поетичността на душата й Arigato, Лизи С благодарност. На мама и татко, Кети и Джон, Стан, Бил и Мелиса. На Темпъл и малката Кати. На Майкъл и Мерилин, Майкъл и Марди, Ирвинг и Силвия, Керъл, Дон и Роуз, Дейвид, Мич и Кобри, Де Сейлс, Боби Бърд, Миси, Джоел, Айра и Ди-Ди, Питър и Кети, и Бети, и д-р Сам Грей. На Джордж, Еди, Джеймс, Чък, Пол и Отдела за новини на „Канал 5“, Атланта. На Бетси Нолан, Томи, Ед, Сидни Шелдън и Бърт. На Марк Яфе и „Рендъм Хаус“, и Нат Лефкоуитц и Уилям Мирис. На въодушевения ми редактор Питър Гедърс. На чудесния ми литературен агент Оуен Ластър. И накрая, с обич на старата мечка Таунсенд: Довиждане, Стромболи, където и да си в момента. Уилям Дийл, авторът на шест романа („Машината на Шарки“, „Хамелеон“, „Хулигани“, „Тайландски кон“, „27“ и „Първичен страх“), публикувани до момента в 17 страните роден в Ню Йорк по времето на голямата криза. Животът му е бил изпъстрен със запомнящи се събития. Още съвсем млад взема участие във Втората световна война и има 29 полета с бомбардировач над Европа. Завръща се в Щатите, дипломира се в Университета в Мисури и започва работа като репортер, занимаващ се с криминалните престъпления във вестник „Атланта Конститюшън“. Напуска шест години по-късно, за да продължи кариерата си като фотожурналист и фоторепортер на свободна практика, без да изоставя перото. По-късно става главен редактор на награденото списание „Атланта“, пише очерци и сам обезпечава снимковия материал за тях (като например очерка за федералния затвор в Атланта, където прекарва доброволно пет дни, за да добие по-ярка представа за обстановката). Дийл е от онези писатели експериментатори, които отварят нови хоризонти за събратята писатели на трилъри, но разработва с великолепно умение традиционните теми. „Машината на Шарки“ (п

Шрифт
Размер шрифта
-
+
Межстрочный интервал
↓
↑

Читать дальше

Движението беше толкова бързо, че той не видя пистолета, а само блясъка от дулото и усети как огнената вълна го блъсва в лицето, миг преди куршумът да пръсне мозъка му.

И докато падаше, Колин Бредли съумя да прошепне с последния си дъх една-единствена прощална дума:

— Хамелеон?

Убийството може да се извърши по

законен начин,

чрез привидно необходима и

доходоносна война,

чрез оклеветяване,

с използване на отрова

или на кинжал.

Лорд Ектън

Когато Марца се събуди, навън още беше тъмно — онези няколко минути преди зазоряване, когато слънцето е все още скрито зад църковните камбанарии на Венеция и първите аленочервени пръсти на деня се протягат между сградите и се опитват да ги докоснат през лагуната. Жена му лежеше до него, изтегнала се странично, с пламтяща червена коса, разпиляна по жълтата сатенена възглавница. Той остана няколко минути, възхищавайки й се с полузатворени очи.

Ей, Марца, щастливо копеле си ти, мина през главата му. Имаш всичко и този път като че ли нещата са наред. Най-добрият период в живота ти.

Погледът му отскочи на копринената нощница, лежаща на пода, където тя я бе захвърлила снощи, и той тихо се засмя на себе си. Бяха женени от десет години, а тя все съумяваше да го изненада и очарова с безразсъдността си в леглото. Милена де ла Ровере — вилнеещата актриса, червенокосата тигрица, която би докарала до умопомрачение всеки режисьор от Холивуд и в Европа, за него продължаваше да бъде вече десет години изкусителка и любима.

Гледайки раздърпаната нощница, той си спомни как седеше върху него в леглото и с цяло гърло крещеше всички онези „мръсни английски думички“, на които я бе научил, как после свали тънките презрамки от раменете си и болезнено бавно дръпна надолу през гърдите си копринената нощница, докато те повече не можеха да се задържат от деколтето и пружинирайки, изскочиха сами с твърди зърна, които го зовяха, докато тя продължаваше да го измъчва, търпеливо измъквайки се от нощницата, оставяйки я да се свлече около коленете й, после измъкна първо единия си крак и го прехвърли през слабините му и накрая разкъса нощницата с другия си крак и небрежно я захвърли в другия край на стаята.

— Триста хиляди лирети — извика той, смеейки се, — а тя се отнася с нея като че ли става дума за хавлиена кърпа в „Холидей Ин“!

— Майната му на Халиди Ин — изкрещя тя и също се разсмя.

След това се отпусна върху Марца, пое едно от зърната на неговите гърди с устни и много бавно започна да се движи около него, докато не почувства, че набъбва и се втвърдява в устата й. Преди да започне да го смуче, тя го погледна.

— Va bene? — попита го закачливо.

— Molto bene…

После бавно прокара език от зърното към пъпа му и направи кръг около него.