— Е permesso…?
Попита го шепнешком, концентрирана върху стомаха му, докато очакваше отговор.
Марца изстена и също шепнейки, отговори:
— Не говори за това.
Той се отпусна на гръб и усмивката за дълго не слезе от лицето му, докато усещаше връхчетата на ноктите й, които като крилца на пеперуда го галеха по долната част на стомаха. След това, също така леко, усети езика й, някак на границата на осезанието му. Да, тя правеше това заради него. Харесваше й да започват точно така. След това устните й докоснаха леко върха на члена му. Той усети, че се възбужда, после тя го обгърна и започна нещо да си тананика, а Марца загуби представа за времето. Усещаше я навсякъде. Усещаше езика й, устните й, пръстите й. Започна да се движи в нейния ритъм, поддавайки се подсъзнателно на еротичната увертюра. Сърцето му заблъска в гърлото. Пръстите му потърсиха косата й; почувства, че тя започва да мята глава, стоновете й се усилиха и той долови дълбок звук да се заражда в гърлото й, притиснато в него, а междувременно той ставаше все по-твърд и по-твърд.
— Il tempo si e fermato per me. Една малка смърт — прошепна той. — Времето спря за мен.
— Времето не съществува — отвърна тя приглушено.
И тогава те спряха да говорят, докато, усещайки, че още малко и ще експлодира, той се смъкна надолу, издърпвайки я нагоре, леко я погали с длан по корема, почувства окосмението й, прибра пръстите си и направи бавни кръгови движения с ръката си, а после двамата отново започнаха да се движат в синхрон; тя го галеше и го притискаше все по-плътно към себе си и той усети как пламъците в нея отново го обгръщат. Тя прекара ръце зад гърба му, заби нокти и тъй като вече не можеше да не избухне в нея, той започна да повтаря без да спира: „Предавам се… предавам се… Предавам се…“ и накрая „Обичам те“.
Читать дальше
Когато се ожениха, клюкарите в жълтата преса им даваха няколко месеца, най-много година. Тя беше двайсетгодишна и бе смятана за една от най-ярките италиански филмови звезди още на седемнайсет години. Марца бе на трийсет и осем и беше на път успешно да се завърне в автомобилизма. Току-що бе спечелил третото си състезание поред, след като бе отписан от повечето спортни журналисти и спонсори в бизнеса. Цели три години бяха гледали на него като на един провалил се пилот на трийсет и пет, комуто банките нямаха доверие.
И тогава Новилиано, великият създател на коли, беше дошъл при него, за да му предложи да опита отново. С нова кола — експериментална, темпераментна, но безумно бърза и стабилна.
— На нея й трябва човек с опит — каза му тогава Новилиано. — Не мога да поверя тази кола на някой младок.
Това бе началото на едно от най-продуктивните сътрудничества в историята на състезателните автомобили.






