ЛЛисторияЕщё одна глава — и целый мирВыбрать историю ↗

Об этой истории

На Вирджиния… И на поетичността на душата й Arigato, Лизи С благодарност. На мама и татко, Кети и Джон, Стан, Бил и Мелиса. На Темпъл и малката Кати. На Майкъл и Мерилин, Майкъл и Марди, Ирвинг и Силвия, Керъл, Дон и Роуз, Дейвид, Мич и Кобри, Де Сейлс, Боби Бърд, Миси, Джоел, Айра и Ди-Ди, Питър и Кети, и Бети, и д-р Сам Грей. На Джордж, Еди, Джеймс, Чък, Пол и Отдела за новини на „Канал 5“, Атланта. На Бетси Нолан, Томи, Ед, Сидни Шелдън и Бърт. На Марк Яфе и „Рендъм Хаус“, и Нат Лефкоуитц и Уилям Мирис. На въодушевения ми редактор Питър Гедърс. На чудесния ми литературен агент Оуен Ластър. И накрая, с обич на старата мечка Таунсенд: Довиждане, Стромболи, където и да си в момента. Уилям Дийл, авторът на шест романа („Машината на Шарки“, „Хамелеон“, „Хулигани“, „Тайландски кон“, „27“ и „Първичен страх“), публикувани до момента в 17 страните роден в Ню Йорк по времето на голямата криза. Животът му е бил изпъстрен със запомнящи се събития. Още съвсем млад взема участие във Втората световна война и има 29 полета с бомбардировач над Европа. Завръща се в Щатите, дипломира се в Университета в Мисури и започва работа като репортер, занимаващ се с криминалните престъпления във вестник „Атланта Конститюшън“. Напуска шест години по-късно, за да продължи кариерата си като фотожурналист и фоторепортер на свободна практика, без да изоставя перото. По-късно става главен редактор на награденото списание „Атланта“, пише очерци и сам обезпечава снимковия материал за тях (като например очерка за федералния затвор в Атланта, където прекарва доброволно пет дни, за да добие по-ярка представа за обстановката). Дийл е от онези писатели експериментатори, които отварят нови хоризонти за събратята писатели на трилъри, но разработва с великолепно умение традиционните теми. „Машината на Шарки“ (п

Шрифт
Размер шрифта
-
+
Межстрочный интервал
↓
↑

— Е permesso…?

Попита го шепнешком, концентрирана върху стомаха му, докато очакваше отговор.

Марца изстена и също шепнейки, отговори:

— Не говори за това.

Той се отпусна на гръб и усмивката за дълго не слезе от лицето му, докато усещаше връхчетата на ноктите й, които като крилца на пеперуда го галеха по долната част на стомаха. След това, също така леко, усети езика й, някак на границата на осезанието му. Да, тя правеше това заради него. Харесваше й да започват точно така. След това устните й докоснаха леко върха на члена му. Той усети, че се възбужда, после тя го обгърна и започна нещо да си тананика, а Марца загуби представа за времето. Усещаше я навсякъде. Усещаше езика й, устните й, пръстите й. Започна да се движи в нейния ритъм, поддавайки се подсъзнателно на еротичната увертюра. Сърцето му заблъска в гърлото. Пръстите му потърсиха косата й; почувства, че тя започва да мята глава, стоновете й се усилиха и той долови дълбок звук да се заражда в гърлото й, притиснато в него, а междувременно той ставаше все по-твърд и по-твърд.

— Il tempo si e fermato per me. Една малка смърт — прошепна той. — Времето спря за мен.

— Времето не съществува — отвърна тя приглушено.

И тогава те спряха да говорят, докато, усещайки, че още малко и ще експлодира, той се смъкна надолу, издърпвайки я нагоре, леко я погали с длан по корема, почувства окосмението й, прибра пръстите си и направи бавни кръгови движения с ръката си, а после двамата отново започнаха да се движат в синхрон; тя го галеше и го притискаше все по-плътно към себе си и той усети как пламъците в нея отново го обгръщат. Тя прекара ръце зад гърба му, заби нокти и тъй като вече не можеше да не избухне в нея, той започна да повтаря без да спира: „Предавам се… предавам се… Предавам се…“ и накрая „Обичам те“.

Читать дальше

Когато се ожениха, клюкарите в жълтата преса им даваха няколко месеца, най-много година. Тя беше двайсетгодишна и бе смятана за една от най-ярките италиански филмови звезди още на седемнайсет години. Марца бе на трийсет и осем и беше на път успешно да се завърне в автомобилизма. Току-що бе спечелил третото си състезание поред, след като бе отписан от повечето спортни журналисти и спонсори в бизнеса. Цели три години бяха гледали на него като на един провалил се пилот на трийсет и пет, комуто банките нямаха доверие.

И тогава Новилиано, великият създател на коли, беше дошъл при него, за да му предложи да опита отново. С нова кола — експериментална, темпераментна, но безумно бърза и стабилна.

— На нея й трябва човек с опит — каза му тогава Новилиано. — Не мога да поверя тази кола на някой младок.

Това бе началото на едно от най-продуктивните сътрудничества в историята на състезателните автомобили.