— От сърце съжалявам за измамата, татко, но даже и да знаех докъде ще ме доведе всичко това, аз пак бих го сторила.
Трейхърн радостно се засмя.
— Все се питах колко време ще съумеете да изтърпите този ултиматум. Но сега трябва да призная, че имате повече Трейхърнова кръв, отколкото ви се полага.
Шана колебливо се обърна към майор Картър.
— В ковчега на Рурк е погребан друг мъж, може би безименен труп, който не е имал близки. Това е всичко, което знам.
Напред пристъпи Питни и продължи:
— Получих ковчега от мистър Хикс в Нюгейт. В него имаше един старец, сбръчкан и изсъхнал, може би умрял от глад, не знам. Но който и да е, той лежи под една красива надгробна плоча с достойно име, няма какво повече да се каже. Освен дето намерих един мъж, който бе женен за убитата от Лондон. — Майорът си отбеляза нещо и искаше да зададе въпрос, но Питни дигна ръка и го спря. — Знам, че този мъж е заподозрян. В момента се намира в Ричмънд. Когато го срещнах в Лондон, той бе доста пиян и не каза нищо повече, освен че Рурк не може да е бил убиецът.
Питни улови един колкото неразбиращ, толкова и обвиняващ поглед и побърза да добави:
— Когато разбрах, че Рурк се е измъкнал от ръцете на палача, не видях причина да разтръбявам случая. Едва в Ричмънд мъжът на убитата ми каза, че скоро щял да може да даде доказателство за невинността на Рурк. И затова оставих на него да постъпва така, както сметне за добре. Настина може би е било хитрост само да се измъкне от тази история — Питни сви рамене. — Но аз му вярвам.
— На нашия остров също бе убито едно момиче — каза Трейхърн наслуки. — А в смъртната борба бе написала в пясъка едно „Р“.
— Вие обвинявате мен? — възмути се Ралстон. — Тази пачавра ми бе противна, но това не е мотив за убийство. За мен тя не значеше нищо.
Шана го загледа намръщено.
— Мили носеше в утробата си дете, а вие й дадохте пари. Рурк и аз — ние двамата — ви видяхме във входа на нашата къща.
Читать дальше
Ралстон направи отрицателен знак с ръка.
— Трябваше да ми донесе риба, нищо повече.
— А защо на острова непрекъснато преследвахте Рурк? — искаше да узнае Питни. — Често съм ви улавял.
— Искате да хвърлите върху мен подозрението, че съм замислял да го убия, признайте си, че е така! — Слабият мъж се опитваше сега да се измъкне с атака. — Вие и Шана, вие двамата още в Лондон съзаклятничехте зад гърба ми, за да скалъпите женитбата с Рурк. Е, когато ви сварих на острова при мелницата при едно рандеву — гласът му стана ехиден, — тогава още нищо не знаех за сватбата. Мистър Рурк позволяваше на ръцете си такава свобода, че бях убеден, че имат любовна връзка.






