ЛЛисторияЕщё одна глава — и целый мирВыбрать историю ↗

Об этой истории

Шана Катлийн Удиуиз Нима това е драконът ужасен? Тъй мускулест, с такава едра гръд, сърце като огромен топъл съд? Да го възседнеш ти — о, миг прекрасен! Затуй пусни душата зажадняла. Пред твоя бяг да няма никаква преграда, че ужаса ти никога не си познала. А дивата езда е твоята награда. Така с чудовището бродиш по света, покорно между силните ти колена. Отпускаш стремена, но виж, беда — обръща се и ти политаш в бездната на ада. Огромни лапи, поглед див, свирепи нокти. За яздене добро животно си избрала — най-страшното чудовище от всички. Но слизаш ти, о, где си, волна птичко, — ужасната му власт напълно те е оковала. Полунощ, 18 ноември 1749 г., Лондон Напълно непроницаема бе мъгливата нощ, легнала над Лондон и здраво стиснала в студените си нокти града. От канала към столицата пълзеше студ и който си имаше собствен дом, се опитваше да се пребори със суровата зима, подклаждайки непрекъснато камината. Облаците бяха надвиснали над града, ситен дъждец се стелеше. Саждите от безбройните комини проникваха и дразнеха носове и дробове. Една наистина ужасна нощ, но тя прикриваше бурния бяг на една карета, която фучеше като подгонена от фуриите по тесните улици на Лондон. Под високите колела, които занасяха, подскачайки по паважа, извираха косо фонтани мръсна вода — за да се просмучат колелата веднага след това от водата в локвите, покрити с мръсна пяна. Мъжът от капрата, на който прекалено голямата наметка придаваше нещо зловещо, сигурно бълваше от време на време по някое проклятие към впряга, придърпвайки юздите, но гласът му се губеше в бесния конски тропот на двата бели коня със сиви петна и дрънкането на буксуващите колелета, ехото от които отекваше звънко в стелещата се мъгла. В мъждукащата светлина, която няколко улични фенера хвърляха пред бароковите фасади на изискани

Шрифт
Размер шрифта
-
+
Межстрочный интервал
↓
↑

— От сърце съжалявам за измамата, татко, но даже и да знаех докъде ще ме доведе всичко това, аз пак бих го сторила.

Трейхърн радостно се засмя.

— Все се питах колко време ще съумеете да изтърпите този ултиматум. Но сега трябва да призная, че имате повече Трейхърнова кръв, отколкото ви се полага.

Шана колебливо се обърна към майор Картър.

— В ковчега на Рурк е погребан друг мъж, може би безименен труп, който не е имал близки. Това е всичко, което знам.

Напред пристъпи Питни и продължи:

— Получих ковчега от мистър Хикс в Нюгейт. В него имаше един старец, сбръчкан и изсъхнал, може би умрял от глад, не знам. Но който и да е, той лежи под една красива надгробна плоча с достойно име, няма какво повече да се каже. Освен дето намерих един мъж, който бе женен за убитата от Лондон. — Майорът си отбеляза нещо и искаше да зададе въпрос, но Питни дигна ръка и го спря. — Знам, че този мъж е заподозрян. В момента се намира в Ричмънд. Когато го срещнах в Лондон, той бе доста пиян и не каза нищо повече, освен че Рурк не може да е бил убиецът.

Питни улови един колкото неразбиращ, толкова и обвиняващ поглед и побърза да добави:

— Когато разбрах, че Рурк се е измъкнал от ръцете на палача, не видях причина да разтръбявам случая. Едва в Ричмънд мъжът на убитата ми каза, че скоро щял да може да даде доказателство за невинността на Рурк. И затова оставих на него да постъпва така, както сметне за добре. Настина може би е било хитрост само да се измъкне от тази история — Питни сви рамене. — Но аз му вярвам.

— На нашия остров също бе убито едно момиче — каза Трейхърн наслуки. — А в смъртната борба бе написала в пясъка едно „Р“.

— Вие обвинявате мен? — възмути се Ралстон. — Тази пачавра ми бе противна, но това не е мотив за убийство. За мен тя не значеше нищо.

Шана го загледа намръщено.

— Мили носеше в утробата си дете, а вие й дадохте пари. Рурк и аз — ние двамата — ви видяхме във входа на нашата къща.

Читать дальше

Ралстон направи отрицателен знак с ръка.

— Трябваше да ми донесе риба, нищо повече.

— А защо на острова непрекъснато преследвахте Рурк? — искаше да узнае Питни. — Често съм ви улавял.

— Искате да хвърлите върху мен подозрението, че съм замислял да го убия, признайте си, че е така! — Слабият мъж се опитваше сега да се измъкне с атака. — Вие и Шана, вие двамата още в Лондон съзаклятничехте зад гърба ми, за да скалъпите женитбата с Рурк. Е, когато ви сварих на острова при мелницата при едно рандеву — гласът му стана ехиден, — тогава още нищо не знаех за сватбата. Мистър Рурк позволяваше на ръцете си такава свобода, че бях убеден, че имат любовна връзка.