ЛЛисторияЕщё одна глава — и целый мирВыбрать историю ↗

Об этой истории

Шана Катлийн Удиуиз Нима това е драконът ужасен? Тъй мускулест, с такава едра гръд, сърце като огромен топъл съд? Да го възседнеш ти — о, миг прекрасен! Затуй пусни душата зажадняла. Пред твоя бяг да няма никаква преграда, че ужаса ти никога не си познала. А дивата езда е твоята награда. Така с чудовището бродиш по света, покорно между силните ти колена. Отпускаш стремена, но виж, беда — обръща се и ти политаш в бездната на ада. Огромни лапи, поглед див, свирепи нокти. За яздене добро животно си избрала — най-страшното чудовище от всички. Но слизаш ти, о, где си, волна птичко, — ужасната му власт напълно те е оковала. Полунощ, 18 ноември 1749 г., Лондон Напълно непроницаема бе мъгливата нощ, легнала над Лондон и здраво стиснала в студените си нокти града. От канала към столицата пълзеше студ и който си имаше собствен дом, се опитваше да се пребори със суровата зима, подклаждайки непрекъснато камината. Облаците бяха надвиснали над града, ситен дъждец се стелеше. Саждите от безбройните комини проникваха и дразнеха носове и дробове. Една наистина ужасна нощ, но тя прикриваше бурния бяг на една карета, която фучеше като подгонена от фуриите по тесните улици на Лондон. Под високите колела, които занасяха, подскачайки по паважа, извираха косо фонтани мръсна вода — за да се просмучат колелата веднага след това от водата в локвите, покрити с мръсна пяна. Мъжът от капрата, на който прекалено голямата наметка придаваше нещо зловещо, сигурно бълваше от време на време по някое проклятие към впряга, придърпвайки юздите, но гласът му се губеше в бесния конски тропот на двата бели коня със сиви петна и дрънкането на буксуващите колелета, ехото от които отекваше звънко в стелещата се мъгла. В мъждукащата светлина, която няколко улични фенера хвърляха пред бароковите фасади на изискани

Шрифт
Размер шрифта
-
+
Межстрочный интервал
↓
↑

— Колкото и надуто да ви звучи — едва ли бих намерил по-подходящи думи, за да опиша ситуацията, в която се намирам в момента.

Читать дальше

Картър безстрашно посрещна всички погледи, насочени към него, а после се обърна към Питни.

— Историята с конюшнята, смятате, че е подпалена умишлено?

— Няма никакво съмнение — натъртено се намеси Натаниел. — Вратата на конюшнята бе затворена отвън, а брат ми лежеше вътре, ударен по главата.

По настояване на майора цялата история бе разказана.

— Джентълмени, трябва да ви помоля да проявите снизхождение. Опитвам се според силите си да се ориентирам, но нещата все повече се объркват за мен. Може би, би трябвало да започнем отначало. — Майор Картър се огледа и очите му се спряха на Рурк. — Мистър Бошан Рурк, бях във висша степен озадачен, когато видях името ви на заповедта за обесване. Но въпреки това ви виждам да стоите тук, пред мен, без да е паднал и косъм от главата ви. Как стана така?

Рурк разпери ръце.

— Знам само, че бях изваден от килията си и вкаран в една друга, където вече имаше двама мъже. После ме завлякоха на един кораб, който отплава за Лос Камелос. Но може би мистър Ралстон би могъл да ви обясни. Защото всъщност той бе подготвил всичко.

— Какво? — Трейхърн се изправи в креслото си и изви врат към Ралстон. — Купили сте го от Нюгейт?

— Купил вероятно не е точната дума за това, татко — отне Шана възможността на Ралстон да отговори. — Надзирателят мистър Хикс има добър слух за дрънкащи монети, както мога да потвърдя от собствен опит.

Тя погледна изпитателно Ралстон.

— Колко ви взе мистър Хикс за положените усилия? Сто фунта или двеста?

Ралстон устоя на погледа на Шана — стори му се, че му е хрумнала спасителна мисъл.

— Достатъчно често сте ме обвинявали и заплашвали, мадам. Но защо не обясните вие сега, мадам, как стана така, че се омъжихте за въпросния Рурк Бошан, докато той се намираше в Нюгейт?

Трейхърн се извърна в креслото си на другата страна.

— Хм — изсумтя той, — Шана, детето ми, това наистина би било във висша степен интересно.

Шана обстойно разглеждаше брошката си, постърга малко с хубавата си пантофка по килима, усмихна се меланхолично към Рурк, но после пое дълбоко дъх и погледна баща си право в очите.

— Отидох в Нюгейт, за да си избера там някое име, което би ви харесало и би отговаряло на вашите желания — и чийто притежател, както мислех, няма да ми е за дълго в тежест. И така, ние сключихме една сделка, двамата с Рурк, — Тя му се усмихна и потърси ръката му, а той я прегърна, закриляйки я. — Бе горчива лъжа, признавам си, и справедливо се обърна после срещу мен, защото, когато осъзнах, че всъщност не бях вдовица, вече не можех да направя нищо. — Тя се облегна доволно на Рурк.