В този момент долу се отвори врата, един слаб мъж с червеникава коса влезе и направи крачка настрани, за да мине Рурк. Ръцете на Рурк бяха пълни с инструменти и всякакви дървени трупчета. Червенокосият затвори вратата след Рурк и му помогна да постави товара си в ъгъла.
— Между впрочем, името ми е Джеймс Конърс, сър — каза чужденецът. — И търся мистър Питни.
Шана видя как уплашено се напрегна Гейлърд, когато червенокосият каза името си.
— Мистър Питни е тук, вътре — каза Рурк и поведе мъжа в салона.
Входното помещение бе вече празно и Билингсхъм поведе заложничката си по стълбите надолу, като я пусна да върви след него, а той самият се притискаше до стените. Размахваше пистолета си, като че го заплашва цял вражески свят. Шана се блазнеше от мисълта да избяга с неразумно смел скок, но Гейлърд я стисна още по-здраво за косата и изви болезнено главата й настрани. През затворената врата достигна гласът на шотландеца.
— Но не, аз нямах никаква причина да убия момичето си. Не знам кой го е сторил. — Шотландецът замълча, друг говореше неразбрано, след това отново се дочу шотландецът с високия си глас и натъртено „р“. — Не, не беше този там. Мизерникът, когото преследвах, бе по-едър и по-дебел. Но трябва да е тук, подлецът му, проклетник такъв. Моля за извинение, госпожи, нямате ли още един мъж вкъщи? Толкова голям приблизително. — Навярно показваше с ръце колко голям. — Така едър, като мистър Питни, бих казал. Изглеждаше като конте, облечен беше като лорд, имаше перо на шапката си. Каза, че бил рицар на кралството.
— Сър Гейлърд Билингсхъм! — се чу изпръхтяването на Рурк.
— Точно така! Това бе името! — извика шотландецът. — Сър Гейлърд Билингсхъм!
Шана искаше да се откопчи от силната хватка на Гейлърд, той обаче вдигна пистолета, за да я удари. Съвършено нелюбезно блъсна Шана напред, покрай стълбите, към задната част на къщата. Гейлърд бе подбрал хитро времето, когато прислугата бе заета в кухнята с подготовката на обяда, така че беше много лесно да се мине незабележимо през задната врата. По-късно достигнаха до жив плет, който водеше до изгорелия обор. Гейлърд накара отвлечената да прескочи оградата, след това я заблъска към малка горичка.
Под дърветата вече ги чакаха Джезабел и един кон от конюшнята на Бошан. Оседлан бе само конят на Бошанови. Върху Джезабел всъщност имаше покривало, което Гейлърд й бе хвърлил на гърба и го бе завързал с връв, на която висяха и две торби с провизии. Шана едва бе поела малко въздух под кърпата в устата си, но без да се трогва от това, Гейлърд я хвърли върху кобилата и с ремък завърза краката й под корема на коня. След това се дръпна малко назад и огледа делото си.
— Не е обичайният комфорт, мадам — изсмя се той без капка хумор, — но е съвсем уместно.






