Пред когото са принудени да лазят по колене благородни лордове и графове. Смели мъже, които биха могли да променят съдбата на Англия, трябва да се кланят на един гешефтар и да молят за пени!
Разярена, Шана пристъпи да защити баща си, един убиец не можеше да си позволи да очерня баща й!
— Баща ми никога не е мамил! И ако хора, които търгуват с него, са стигнали до просешка тояга, било е само защото са били глупави!
— Чичо ми сигурно би бил на друго мнение — възрази й благородникът високомерно. — Трябваше да припише цялото семейно състояние на баща ви, защото така искаше съдът. Мисля, че баща ви сега го нарича свое полско имение. Но наистина е благородно от ваша страна, уважаема Шана, да защитавате баща си така ревностно. След като самата имате толкова грижи. Твърде много знаете, за да ви оставя на свобода.
Читать дальше
Той спря замислено и се почеса с камшика по брадата.
— Какво да правя сега? Трябват ми парите на баща ви, но не мога да ви пусна да избягате, за да раздрънкате измислиците си. А вашето любопитство за пръстена? Кажете защо ви се наби така в очи?
Той постави крака си на леглото, подпря лакът на коляното си и се вторачи в Шана.
— Ах, това беше само — сви Шана рамене и придоби невинна физиономия, — защото изглежда ценен и вероятно защото надминава възможностите на Ралстон.
— Женски глупости! — отклони Гейлърд. — Затова имам малко време и още по-малко търпение. — Той вдигна ръка, цапардоса я по лицето. Силата на удара я хвърли на леглото, зави й се свят.
— Следващия път — изфуча сър Гейлърд, — когато ви поставя въпрос, се постарайте да дадете по-убедителен отговор. И така, каква е истината за пръстена?
— Той принадлежи на Рурк! — изсъска му тя в лицето. Тя подпря глава на лакътя си и опипа с другата си ръка бузата си. Устните й бяха бледи.
— Сега е вече по-добре, мила моя. Тогава вашият Рурк значи ме подозира в убийството на оная мърша в Лондон? И изобщо не иска да повярва, че имам този пръстен от някакъв шотландец? Не, не, не ме лъжете отново! Не казахте ли току-що самата, че съм бил убил Мили? И сигурно е говорил на баща ви за това… е, добре. Маскарадът свърши. Нека бъде така! И без това отдавна ми омръзна да играя заради вас ролята на оглупял благородник.
Шана разбра бързо, че изразът на лицето й отново я бе издал.
— Ах! Погледнете се само! Преструвате се на изненадана, уважаема госпожо? — присмя се той и фъфленето изведнъж изчезна от гласа му. — Беше ми съвършено ясно какво удоволствие биха изпитали такива дребни души като вас пред карикатурата на рицаря на печалния образ. Въпреки това ме огорчава, че именно вие, мадам, така бързо приехте това за истина.
На това Шана отвърна с изпълнен с омраза поглед.
Гейлърд отиде до креслото и взе мускета. Шана се учуди.
Тя позна оръжието.






