ЛЛисторияЕщё одна глава — и целый мирВыбрать историю ↗

Об этой истории

Шана Катлийн Удиуиз Нима това е драконът ужасен? Тъй мускулест, с такава едра гръд, сърце като огромен топъл съд? Да го възседнеш ти — о, миг прекрасен! Затуй пусни душата зажадняла. Пред твоя бяг да няма никаква преграда, че ужаса ти никога не си познала. А дивата езда е твоята награда. Така с чудовището бродиш по света, покорно между силните ти колена. Отпускаш стремена, но виж, беда — обръща се и ти политаш в бездната на ада. Огромни лапи, поглед див, свирепи нокти. За яздене добро животно си избрала — най-страшното чудовище от всички. Но слизаш ти, о, где си, волна птичко, — ужасната му власт напълно те е оковала. Полунощ, 18 ноември 1749 г., Лондон Напълно непроницаема бе мъгливата нощ, легнала над Лондон и здраво стиснала в студените си нокти града. От канала към столицата пълзеше студ и който си имаше собствен дом, се опитваше да се пребори със суровата зима, подклаждайки непрекъснато камината. Облаците бяха надвиснали над града, ситен дъждец се стелеше. Саждите от безбройните комини проникваха и дразнеха носове и дробове. Една наистина ужасна нощ, но тя прикриваше бурния бяг на една карета, която фучеше като подгонена от фуриите по тесните улици на Лондон. Под високите колела, които занасяха, подскачайки по паважа, извираха косо фонтани мръсна вода — за да се просмучат колелата веднага след това от водата в локвите, покрити с мръсна пяна. Мъжът от капрата, на който прекалено голямата наметка придаваше нещо зловещо, сигурно бълваше от време на време по някое проклятие към впряга, придърпвайки юздите, но гласът му се губеше в бесния конски тропот на двата бели коня със сиви петна и дрънкането на буксуващите колелета, ехото от които отекваше звънко в стелещата се мъгла. В мъждукащата светлина, която няколко улични фенера хвърляха пред бароковите фасади на изискани

Шрифт
Размер шрифта
-
+
Межстрочный интервал
↓
↑

То принадлежеше на Рурк, той го бе носил в обора, преди същият да бе запален.

— Правилно виждате, мадам — ухили се сър Гейлърд. — Това е оръжието на господин съпруга ви. Взех си го от обора, след като го проснах. Щях да му светя маслото, преди да го подпаля. И не беше ли хитро, като го подмамих с цвиленето на Атила да излезе от къщи? Ако бях действал по-умно при първите два опита за убийство, отдавна да съм го отстранил от пътя си. Но тогава още не знаех, че е женен за вас. Аз седях с Мили горе в сеното и ви видях двамата долу как се любехте. Тогава ми стана ясно, че трябва да умре, тъй като явно бяхте влюбена в него, а това пречеше на моите планове за женитба. А трябва да знаете, че аз наистина се нуждая от парите на баща ви. Нямаше да се отърва така за дълго от моите кредитори, ако не бях намерил тогава в стаята на това момиче — вие вече знаете, тази от Лондон — истинско съкровище. Глупавата гъска искаше да ми отмъкне няколко монети, а аз нямах нищо, с което да й затворя устата. Тя си заслужава смъртта.

Гейлърд издърпа от скрина един дълъг шал и грубо я издърпа на крака. Тя го захапа за рамото толкова силно, колкото можеше, но, изглежда, не беше достатъчно силно, тъй като той почти не се раздразни.

— И никакъв звук, мила моя! — предупреди я той. — Имате късмет, че още ми трябвате.

Той й изви ръцете на гърба, завърза ги здраво, като се втренчи през раменете й в корсажа й.

— Бъдете послушна, съкровище мое! — Той сграбчи гърдите й и опипа тялото й. Шана отвори уста, за да извика, но в този момент той й напъха ленена кърпа между зъбите. Тя се опитваше отчаяно да изплюе сухата ленена кърпа, но той й върза устата с втори шал и го завърза отзад на врата й. Той претършува скрина й, докато намери едно тежко наметало, което й хвърли на раменете. След това метна пушката на лявото си рамо, а с дясната ръка извади пистолета от колана. Това оръжие той опря под наметалото в ребрата й. След това я хвана с другата ръка за косата и я задърпа, докато тя започна да вие от болка. — Само да не решите изведнъж да ме напуснете, дете мое — смееше се той.

Така той я придърпа през помещението до писалището. Като държеше все още с лявата ръка здраво косата й, той постави там пистолета, грабна лист хартия и потопи перото в мастилницата. Тогава започна да пише:

От фамилия Бошан и от Трейхърн изисквам с настоящето по 50 000 лири. Следват подробни указания.

Като подпис постави едно украсено „Б“, което завършваше с изкусно завъртяна опашка. Той се изсмя, лъхтейки, захвърли листа към леглото, взе отново пистолета и поведе Шана навън през коридора.

Читать дальше

Едва стигнал до стъпалото на стълбата, той блъсна Шана към стената и постави пистолета на гърлото й, за да се увери, че ще мълчи. Той се взря в ъгъла на входното помещение.