— Рурк! Стегнете се! Така няма да успеете да помогнете на Шана.
Рурк поклати глава, като че да се съвземе, и сега забеляза, че Натаниел бе стиснал ръката му, докато баща му вземаше от вече не така непокорните ръце оръжието, към което бе посегнал лекомислено. Той се върна към действителността и макар че факелът на яростта му бе изгаснал, в стомаха му гореше все така леден огън.
На Питни, който го наблюдаваше, Рурк напомни жаден за мъст хищник; Питни бе във висша степен облекчен, че дивата ярост този път не бе отправена към него, защото сега беснеещият Рурк не бе окован. Глупакът, който бе разбудил този лъв, би направил добре, ако си плюе здраво на петите.
Трейхърн гледаше мрачно листа хартия в скута си.
Питни стана от креслото, застана зад Трейхърн и зачете зад раменете му. Докато той кършеше напрегнато ръце, гласът му проеча в напрегнатата тишина.
— Това тук, долу — той посочи към подписа на сър Гейлърд Билингсхъм, — вече съм го виждал.
— Естествено, че сте — сдъвка го Трейхърн с необичайна строгост. — Всичките му носни кърпи, ризите му носят този знак, всичко, на което може да се постави „Б“, като Бастард!
— Не! Не! — изпъшка Питни. — Имам нещо друго предвид. „Р“-то на Мили! Това не бе никакво „Р“! Та момичето не можеше нито да чете, нито да пише, и е нарисувало в пясъка, колкото е могло, каквото е видяло. Едно „Б“ с опашка надолу. Билингсхъм!
Трейхърн взе листа и го размаха пред майора.
— Вашият рицар е убил Мили!
— Ако разрешите, сър — отвърна майорът студено, — той не е моят рицар.
— Ще видите! Ще видите! — беснееше червенокосият шотландец. — Ще направи с малкото ви момиче точно това, което направи някога с моето! С проклетия си камшик и проклетия си юмрук!
Старият господин Джордж хвана пистолета си, Питни го последва, но преди да са се въоръжили другите мъже, външната врата се хлопна след Рурк. Ралстон още седеше нерешително, но Трейхърн, който се бе замислил мълчалив в креслото си, се изправи сега на бастуна си.
— Ако си мислите — изфуча той, — че ще остана тук при жените, то сте се излъгали! — Той направи две крачки с бастуна, след това го захвърли на пода и забърза след другите, без да обръща внимание на превързания си крак.
Старият мистър Джордж стигна до конюшнята, когато Рурк разпитваше вече сержанта от вахтата.
— Коне, човече! — крещеше Рурк нетърпеливо. — Взимал ли е някой коне?
— Само сър Гейлърд, сър — объркано даде сведение сержантът. — Малко преди обяд беше, когато дойде и нареди да му се оседлае един кон — каза той. — Аз му го оседлах. След това взе малката кафява кобила, тази с белезите, нали я знаете, сър? Каза, че трябвало нещо да се закара някъде. Каза също, че имал разрешението на милостивия господин — прибави сержантът малко предизвикателно.
— Добре, сержанте — успокои го Джордж Бошан.






