— Наслада би била за мен, сър — подигра му се нежният й глас, — да не ви видя никога повече.
— Нахалница! Вие сте безпомощна! — крещеше той и се изправи на стремената. — Вие сте в моите ръце и ще правя с вас това, което искам!
Шана прикри ужаса, който я обзе, и се изсмя презрително.
— Как ще стане това, господине? Във влажната гора? Ще си изцапате одеждите.
— Никой няма да дойде, за да ви спаси! — беснееше той.
Тя каза нежно, като на болно дете:
— Рурк ще дойде!
Гейлърд се закани с пистолета пред нея:
— Тогава ще го убия!
Страхът, който изпитваше, почти надделяваше и тя заговори само за да не се разтрепери устата й:
— Разказах ли ви вече, сър, че Рурк е прекарал доста време при диваците, че е научил техните хитрости, техните трикове? Той е спечелил дори тяхното уважение. А тогава е бил още почти дете. А казах ли ви също така, сър, че може да броди като сянка през горите, без да помръдне и едно листенце? Разказах ли ви, сър, че е отличен стрелец? А когато е раздразнен, удря като дивак наоколо си. Наистина — той е дивак!
Тя се изсмя с глас.
— Пиратите биха могли да ви го потвърдят — ако бяха останали живи. Даже те се страхуваха от него. Знам със сигурност: Рурк ще дойде.
Думите й бяха изречени почти като шепот, но ядосаха благородника още повече. Той дръпна, ругаейки, юздата, кобилата се изправи на задните си крака. Шана с огромно усилие се задържа на гърба й, като луда се вкопчи в гривата на коня. Пред хижата Гейлърд дръпна конете назад, те спряха в галоп и кобилата едва не се прекатури. Гейлърд успокои конете и слезе. Той развърза торбата с провизиите и я хвърли в хижата. След това си разтъпка краката, изпъна мускулите си, протегна се и едва след това благоволи да се погрижи за Шана. Развърза първо въжетата на единия крак, след това приклекна под кобилата от другата страна, за да освободи и там крака. Но се бавеше, а пръстите му заопипваха по безсрамен начин нежния й глезен и се насочиха по-нависоко. Шана затаи дъх. Всеки момент щеше да открие камата.
Изведнъж двамата дочуха тропот на копита в изхода на долината. За миг между дърветата проблеснаха сивият жребец и тъмнокафявият ездач. Сърцето на Шана възликува, сълзи на радост замъглиха погледа й. Но тя се бе зарадвала твърде рано, защото Гейлърд грабна пушката. Той се засмя вътрешно, когато опъна ударника и преметна пушката на седлото на коня си. Взе на мушка мястото, където свършваше пътеката в последния завой.
Читать дальше
Във всеки случай той обърна гръб на Шана, а това бе една от много грешки, които бе допуснал в живота си. Когато копитата ехтяха по-близо и ездачът бе стигнал почти на завоя, Шана повдигна крак и с всички сили ръгна кобилата в слабините. Като изцвили високо, Джезабел се опита да отбегне удара и при това движение Гейлърд попадна без дъх между двата коня.






