ЛЛисторияЕщё одна глава — и целый мирВыбрать историю ↗

Об этой истории

Шана Катлийн Удиуиз Нима това е драконът ужасен? Тъй мускулест, с такава едра гръд, сърце като огромен топъл съд? Да го възседнеш ти — о, миг прекрасен! Затуй пусни душата зажадняла. Пред твоя бяг да няма никаква преграда, че ужаса ти никога не си познала. А дивата езда е твоята награда. Така с чудовището бродиш по света, покорно между силните ти колена. Отпускаш стремена, но виж, беда — обръща се и ти политаш в бездната на ада. Огромни лапи, поглед див, свирепи нокти. За яздене добро животно си избрала — най-страшното чудовище от всички. Но слизаш ти, о, где си, волна птичко, — ужасната му власт напълно те е оковала. Полунощ, 18 ноември 1749 г., Лондон Напълно непроницаема бе мъгливата нощ, легнала над Лондон и здраво стиснала в студените си нокти града. От канала към столицата пълзеше студ и който си имаше собствен дом, се опитваше да се пребори със суровата зима, подклаждайки непрекъснато камината. Облаците бяха надвиснали над града, ситен дъждец се стелеше. Саждите от безбройните комини проникваха и дразнеха носове и дробове. Една наистина ужасна нощ, но тя прикриваше бурния бяг на една карета, която фучеше като подгонена от фуриите по тесните улици на Лондон. Под високите колела, които занасяха, подскачайки по паважа, извираха косо фонтани мръсна вода — за да се просмучат колелата веднага след това от водата в локвите, покрити с мръсна пяна. Мъжът от капрата, на който прекалено голямата наметка придаваше нещо зловещо, сигурно бълваше от време на време по някое проклятие към впряга, придърпвайки юздите, но гласът му се губеше в бесния конски тропот на двата бели коня със сиви петна и дрънкането на буксуващите колелета, ехото от които отекваше звънко в стелещата се мъгла. В мъждукащата светлина, която няколко улични фенера хвърляха пред бароковите фасади на изискани

Шрифт
Размер шрифта
-
+
Межстрочный интервал
↓
↑

— Наслада би била за мен, сър — подигра му се нежният й глас, — да не ви видя никога повече.

— Нахалница! Вие сте безпомощна! — крещеше той и се изправи на стремената. — Вие сте в моите ръце и ще правя с вас това, което искам!

Шана прикри ужаса, който я обзе, и се изсмя презрително.

— Как ще стане това, господине? Във влажната гора? Ще си изцапате одеждите.

— Никой няма да дойде, за да ви спаси! — беснееше той.

Тя каза нежно, като на болно дете:

— Рурк ще дойде!

Гейлърд се закани с пистолета пред нея:

— Тогава ще го убия!

Страхът, който изпитваше, почти надделяваше и тя заговори само за да не се разтрепери устата й:

— Разказах ли ви вече, сър, че Рурк е прекарал доста време при диваците, че е научил техните хитрости, техните трикове? Той е спечелил дори тяхното уважение. А тогава е бил още почти дете. А казах ли ви също така, сър, че може да броди като сянка през горите, без да помръдне и едно листенце? Разказах ли ви, сър, че е отличен стрелец? А когато е раздразнен, удря като дивак наоколо си. Наистина — той е дивак!

Тя се изсмя с глас.

— Пиратите биха могли да ви го потвърдят — ако бяха останали живи. Даже те се страхуваха от него. Знам със сигурност: Рурк ще дойде.

Думите й бяха изречени почти като шепот, но ядосаха благородника още повече. Той дръпна, ругаейки, юздата, кобилата се изправи на задните си крака. Шана с огромно усилие се задържа на гърба й, като луда се вкопчи в гривата на коня. Пред хижата Гейлърд дръпна конете назад, те спряха в галоп и кобилата едва не се прекатури. Гейлърд успокои конете и слезе. Той развърза торбата с провизиите и я хвърли в хижата. След това си разтъпка краката, изпъна мускулите си, протегна се и едва след това благоволи да се погрижи за Шана. Развърза първо въжетата на единия крак, след това приклекна под кобилата от другата страна, за да освободи и там крака. Но се бавеше, а пръстите му заопипваха по безсрамен начин нежния й глезен и се насочиха по-нависоко. Шана затаи дъх. Всеки момент щеше да открие камата.

Изведнъж двамата дочуха тропот на копита в изхода на долината. За миг между дърветата проблеснаха сивият жребец и тъмнокафявият ездач. Сърцето на Шана възликува, сълзи на радост замъглиха погледа й. Но тя се бе зарадвала твърде рано, защото Гейлърд грабна пушката. Той се засмя вътрешно, когато опъна ударника и преметна пушката на седлото на коня си. Взе на мушка мястото, където свършваше пътеката в последния завой.

Читать дальше

Във всеки случай той обърна гръб на Шана, а това бе една от много грешки, които бе допуснал в живота си. Когато копитата ехтяха по-близо и ездачът бе стигнал почти на завоя, Шана повдигна крак и с всички сили ръгна кобилата в слабините. Като изцвили високо, Джезабел се опита да отбегне удара и при това движение Гейлърд попадна без дъх между двата коня.