Според печата в горния му край, ставаше въпрос за препоръчано писмо. Долу вляво личеше надпис ръчно клеймо, което означаваше чупливо съдържание.
Джейсън прехвърли плика между пръстите си. Беше изработен от плътна висококачествена хартия, каквато рекламните агенции рядко употребяваха. Въпреки това на капака беше изписан един адрес в долната част на Бродуей: „Почистване АКМЕ — оставете на нас да се справим с праха при вас!“
Направи му впечатление, че пликът е адресиран лично до него, а не до „Коринтски килими“ — фирмата, с чиято помощ си вадеше хляба. Под името му беше добавено „лично и поверително“.
Опипа предмета, издуващ вътрешността на плика, но не получи никаква представа за него. Любопитството му се усили. Грабна отварячката за писма и сряза горната част на плика. Вътре се виждаше прегъната на две визитна картичка, изработена от същата качествена хартия, от която беше и пликът.
— Какво е това, по дяволите! — възкликна полугласно Джейсън. Явно не ставаше въпрос за обикновена реклама. Бръкна в плика и извади картичката. Главата му с уважение се поклати. Добра работа на неизвестния рекламен агент, който бе успял да убеди някаква агенция за почистване да разпраща тези скъпи реклами. Картичката се оказа запечатана с лепенка, върху която пишеше ИЗНЕНАДА!
Дръпна стърчащия край на лепенката, картичката щракна и се разтвори. Миниатюрната пружинка вътре изстреля във въздуха облаче прах, примесено с малки, блестящи звезди от разноцветен станиол.
Джейсън се стресна от неочакваното движение, кихна няколко пъти от праха, след което на лицето му се появи усмивка. Браво на тази агенция по почистване, рече си той. Рекламният й агент несъмнено е свършил добра работа. За миг дори му се прииска да възложи почистването на дома си на агенция АКМЕ, но тази работа влизаше в задълженията на хазайката му.
Читать дальше
Поклати глава и пусна картичката в кошчето за боклук, после се наведе и изтръска предната част на ризата си от ситните звезди. Носът пак го засърбя. Този път кихавицата беше толкова силна, че от очите му бликнаха сълзи.
Приключи работа по-рано, както всеки петък. Наслаждавайки се на прекрасната есен, той извървя пеша разстоянието до Гранд Сентрал, откъдето взе влака в пет и четвърт. Четиридесет и пет минути по-късно, малко преди да стигне до спирката си, Джейсън усети първите признаци на дискомфорт в гърдите. Механично преглътна, но ефект нямаше. Прокашля се, също без успех. Тогава започна да се почуква по гърдите, като едновременно с това правеше дълбоки вдишвания и издишвания.
— Добре ли сте? — изгледа го над вестника си жената, седнала до него.
— О, да, нямам проблеми — кимна леко засрамен Джейсън. После неволно се запита дали пък днес не беше прекалил с цигарите.






