ЛЛисторияЕщё одна глава — и целый мирВыбрать историю ↗

Об этой истории

Който копае гроб другиму, сам пада в него. Руска пословица ВЕКТОР (мед.) — преносител, който прехвърля инфекциозен агент от един организъм на друг. Джейсън Папарис се занимаваше с търговия на килими вече почти тридесет години. Започна в края на шейсетте в атинския квартал Плака, където продаваше на американските туристи предимно овчи и кози кожи, в повечето случаи съвсем повърхностно обработени. Справяше се добре и се забавляваше, особено когато клиентите му бяха чужденки в студентска възраст, на повечето от които той любезно предлагаше нощна обиколка на любимия град и неговите забележителности. След което се намеси съдбата. В една влажна и задушна вечер в магазинчето му се появи Хелън Хърман от Куинс, Ню Йорк, и разсеяно плъзна ръка по най-скъпите килими, изложени на витрината. Романтична по характер, Хелън бързо се оказа в плен на една действително неудържима комбинация: тъжните очи на Джейсън и древната мистика на Гърция. Джейсън прояви не по-малка отзивчивост. След заминаването на Хелън обратно за Щатите, той се почувства неутешимо самотен. Между двамата се завърза оживена кореспонденция, последвана от визитата на Джейсън в Ню Йорк. Това само разпали с нова сила пламъците на чувствата им. В крайна сметка той емигрира, ожени се за Хелън и премести бизнеса си в Манхатън. И работата тръгна. Здравите дългогодишни контакти с производители на килими в Гърция и Турция бързо го превърнаха в нещо като монополист на тукашния пазар. Вместо да отваря обикновен магазин, той мъдро се насочи към търговията на едро. Операцията беше колкото проста, толкова и гениална. Нямаше назначени служители, нямаше навалица. Офис в Манхатън и склад в Куинс — това беше всичко. Доставките от чужбина почти винаги бяха предплатени и не се задържаха на склад, отвреме навреме наемаше по някой и друг с

Шрифт
Размер шрифта
-
+
Межстрочный интервал
↓
↑

После, за огромно облекчение на Хелън, настоя съпругът й да остане в болницата, където за него щеше да се погрижи доктор Хайтман — лекарят, който отговаряше за болничното обслужване на пациентите на Голдстейн. Диагнозата му беше грип с начало на бронхопневмония, лечението започна със силна доза антибиотици, администрирани венозно.

Малко преди полунощ Джейсън напусна отделението за спешна помощ и бе закаран в една обикновена болнична стая. Никога през живота си не се беше чувствал толкова зле. Болките в гърдите му ставаха особено силни при кашлица, а тези в главата му изобщо не отслабваха. Когато доктор Хайтман дойде да го види, той настоятелно помоли за болкоуспокоително и получи таблетка перкодан.

Таблетката започна да действа след около половин час. Доктор Хайтман отдавна го нямаше. Джейсън лежеше по гръб, без да е в състояние да заспи. Имаше чувството, че във вътрешността на тялото му започва една страшна, смъртоносна битка. Извърна глава към Хелън, която седеше на ниско столче до леглото и потърси ръката й. Тя мълчаливо стисна пръстите му. Една мъничка сълза се плъзна странично по бузата на Джейсън и попи във възглавницата. Изведнъж си представи Хелън като онова красиво младо момиче, което беше влязло в магазинчето му преди толкова много години.

Читать дальше

После образът на Хелън постепенно избледня и изчезна. Съзнанието му помътня, тялото започна да се сковава. В дванадесет и тридесет и пет през нощта Джейсън Папарис заспа за последен път. Съдбата милостиво му спести момента, в който по спешност го откараха в интензивното отделение. Там доктор Кевин Фаулърповеде тежка битка за живота му, която обаче завърши с поражение.

Моторите на самолета работеха неравномерно. В един момент свистяха на високи обороти и тласкаха корпуса към земята, в следващия почти утихваха — сякаш нарочно изключени от пилота.

Джак Степълтън наблюдаваше с разширени от ужас очи. Семейството му беше в този самолет, а той не можеше да направи нищо. Машината щеше да се разбие! Раззинал уста, той безгласно крещеше: НЕ, НЕ, НЕ!

Тези крясъци милостиво го изтръгнаха от лапите на поредния кошмар и го накараха рязко да се изправи в леглото. Дишането му беше ускорено, сякаш бе в разгара на оспорван мач по квартален баскетбол. От връхчето на носа му капеше пот, очите му неориентирано пробягаха по стените на спалнята. Пронизителният звук не идваше от пътнически самолет, а от телефона. Апаратът на масичката до леглото дрънчеше, та се късаше.

Джак хвърли кос поглед към радиобудилника със светещи цифри до леглото. Четири и половина! Никой не го търсеше по това време на нощта.