ЛЛисторияЕщё одна глава — и целый мирВыбрать историю ↗

Об этой истории

Който копае гроб другиму, сам пада в него. Руска пословица ВЕКТОР (мед.) — преносител, който прехвърля инфекциозен агент от един организъм на друг. Джейсън Папарис се занимаваше с търговия на килими вече почти тридесет години. Започна в края на шейсетте в атинския квартал Плака, където продаваше на американските туристи предимно овчи и кози кожи, в повечето случаи съвсем повърхностно обработени. Справяше се добре и се забавляваше, особено когато клиентите му бяха чужденки в студентска възраст, на повечето от които той любезно предлагаше нощна обиколка на любимия град и неговите забележителности. След което се намеси съдбата. В една влажна и задушна вечер в магазинчето му се появи Хелън Хърман от Куинс, Ню Йорк, и разсеяно плъзна ръка по най-скъпите килими, изложени на витрината. Романтична по характер, Хелън бързо се оказа в плен на една действително неудържима комбинация: тъжните очи на Джейсън и древната мистика на Гърция. Джейсън прояви не по-малка отзивчивост. След заминаването на Хелън обратно за Щатите, той се почувства неутешимо самотен. Между двамата се завърза оживена кореспонденция, последвана от визитата на Джейсън в Ню Йорк. Това само разпали с нова сила пламъците на чувствата им. В крайна сметка той емигрира, ожени се за Хелън и премести бизнеса си в Манхатън. И работата тръгна. Здравите дългогодишни контакти с производители на килими в Гърция и Турция бързо го превърнаха в нещо като монополист на тукашния пазар. Вместо да отваря обикновен магазин, той мъдро се насочи към търговията на едро. Операцията беше колкото проста, толкова и гениална. Нямаше назначени служители, нямаше навалица. Офис в Манхатън и склад в Куинс — това беше всичко. Доставките от чужбина почти винаги бяха предплатени и не се задържаха на склад, отвреме навреме наемаше по някой и друг с

Шрифт
Размер шрифта
-
+
Межстрочный интервал
↓
↑

Ухили се на физиономията си в огледалото. Наскоро му хрумна една интересна мисъл — представи си, че се е върнал осем години назад и притежава вълшебно кристално кълбо. Беше абсолютно сигурен, че ако можеше да се види в днешния си вид, никога нямаше да се познае. По онова време той беше един спокоен и доста закръглен офталмолог, който се обличаше консервативно и беше напълно доволен от живота си в провинцията. Днес беше слаб, жилав и нервен патолог на служба към Съдебна медицина на град Ню Йорк с прошарена, късо подстригана коса, един ясно видим счупен зъб в устата и обсипано с белези лице. Вкусът му към дрехите също беше променен — вече предпочиташе късите кожени якета, избелелите дънки и широките памучни ризи на карета.

Читать дальше

Умишлено прогонвайки всички мисли за семейството си, Джак започна да анализира изненадващото поведение на Лори. Предложението й наистина не беше в нейния стил — обикновено тя проявяваше доста притеснения и държеше на етикета. Едва ли би вдигнала телефона в този час на нощта без да има основателни причини да го стори. Въпросът е какви са тези причини, рече си с въздишка той.

Избръсна се и стъпи под душа. Любопитството продължаваше да го гложди. Двамата с Лори често вечеряха заедно, но решенията си вземаха импулсивно, най-вече в края на работния ден. Защо й трябваше да звъни по никое време, за да го покани на вечеря?

Подсуши се с една широка кърпа и тръгна към телефона. Реши да й позвъни и да получи отговор. След като тя можеше да го буди посреднощ, същото можеше да стори и той. Но насреща се включи телефонният секретар. Вероятно е под душа, рече си Джак, след което й остави съобщение да му се обади веднага след като излезе от банята.

Приключи със закуската си малко след шест и отново вдигна слушалката, просто защото Лори не се беше обадила. Насреща отново се включи секретарят и той гневно затръшна слушалката.

Навън вече беше светло и той реши, че няма да е зле, ако отиде на работа по-рано от обикновено. В същия момент му хрумна, че Лори може би го е търсила от службата. Беше абсолютно сигурен, че през изминалата нощ тя не беше дежурна, но може би се е появил случай, към който е проявила персонален интерес.

Набра номера на Съдебна медицина. Отговори му Марджъри Занковски, нощната телефонна операторка. На въпроса на Джак отговори, че доктор Лори Монтгомъри деветдесет процента не се намира в сградата. В момента единственият лекар там бил дежурният патолог.

Джак се отказа. В душата му се бореха две чувства — гняв и объркване. В крайна сметка тръсна глава и се закле да не отделя на приумиците на Лори нито дори грам умствена енергия. Премести се в дневната, взе едно от купчината непрочетени научи списания и легна с подвити крака на дивана.