Ухили се на физиономията си в огледалото. Наскоро му хрумна една интересна мисъл — представи си, че се е върнал осем години назад и притежава вълшебно кристално кълбо. Беше абсолютно сигурен, че ако можеше да се види в днешния си вид, никога нямаше да се познае. По онова време той беше един спокоен и доста закръглен офталмолог, който се обличаше консервативно и беше напълно доволен от живота си в провинцията. Днес беше слаб, жилав и нервен патолог на служба към Съдебна медицина на град Ню Йорк с прошарена, късо подстригана коса, един ясно видим счупен зъб в устата и обсипано с белези лице. Вкусът му към дрехите също беше променен — вече предпочиташе късите кожени якета, избелелите дънки и широките памучни ризи на карета.
Читать дальше
Умишлено прогонвайки всички мисли за семейството си, Джак започна да анализира изненадващото поведение на Лори. Предложението й наистина не беше в нейния стил — обикновено тя проявяваше доста притеснения и държеше на етикета. Едва ли би вдигнала телефона в този час на нощта без да има основателни причини да го стори. Въпросът е какви са тези причини, рече си с въздишка той.
Избръсна се и стъпи под душа. Любопитството продължаваше да го гложди. Двамата с Лори често вечеряха заедно, но решенията си вземаха импулсивно, най-вече в края на работния ден. Защо й трябваше да звъни по никое време, за да го покани на вечеря?
Подсуши се с една широка кърпа и тръгна към телефона. Реши да й позвъни и да получи отговор. След като тя можеше да го буди посреднощ, същото можеше да стори и той. Но насреща се включи телефонният секретар. Вероятно е под душа, рече си Джак, след което й остави съобщение да му се обади веднага след като излезе от банята.
Приключи със закуската си малко след шест и отново вдигна слушалката, просто защото Лори не се беше обадила. Насреща отново се включи секретарят и той гневно затръшна слушалката.
Навън вече беше светло и той реши, че няма да е зле, ако отиде на работа по-рано от обикновено. В същия момент му хрумна, че Лори може би го е търсила от службата. Беше абсолютно сигурен, че през изминалата нощ тя не беше дежурна, но може би се е появил случай, към който е проявила персонален интерес.
Набра номера на Съдебна медицина. Отговори му Марджъри Занковски, нощната телефонна операторка. На въпроса на Джак отговори, че доктор Лори Монтгомъри деветдесет процента не се намира в сградата. В момента единственият лекар там бил дежурният патолог.
Джак се отказа. В душата му се бореха две чувства — гняв и объркване. В крайна сметка тръсна глава и се закле да не отделя на приумиците на Лори нито дори грам умствена енергия. Премести се в дневната, взе едно от купчината непрочетени научи списания и легна с подвити крака на дивана.






