ЛЛисторияЕщё одна глава — и целый мирВыбрать историю ↗

Об этой истории

Който копае гроб другиму, сам пада в него. Руска пословица ВЕКТОР (мед.) — преносител, който прехвърля инфекциозен агент от един организъм на друг. Джейсън Папарис се занимаваше с търговия на килими вече почти тридесет години. Започна в края на шейсетте в атинския квартал Плака, където продаваше на американските туристи предимно овчи и кози кожи, в повечето случаи съвсем повърхностно обработени. Справяше се добре и се забавляваше, особено когато клиентите му бяха чужденки в студентска възраст, на повечето от които той любезно предлагаше нощна обиколка на любимия град и неговите забележителности. След което се намеси съдбата. В една влажна и задушна вечер в магазинчето му се появи Хелън Хърман от Куинс, Ню Йорк, и разсеяно плъзна ръка по най-скъпите килими, изложени на витрината. Романтична по характер, Хелън бързо се оказа в плен на една действително неудържима комбинация: тъжните очи на Джейсън и древната мистика на Гърция. Джейсън прояви не по-малка отзивчивост. След заминаването на Хелън обратно за Щатите, той се почувства неутешимо самотен. Между двамата се завърза оживена кореспонденция, последвана от визитата на Джейсън в Ню Йорк. Това само разпали с нова сила пламъците на чувствата им. В крайна сметка той емигрира, ожени се за Хелън и премести бизнеса си в Манхатън. И работата тръгна. Здравите дългогодишни контакти с производители на килими в Гърция и Турция бързо го превърнаха в нещо като монополист на тукашния пазар. Вместо да отваря обикновен магазин, той мъдро се насочи към търговията на едро. Операцията беше колкото проста, толкова и гениална. Нямаше назначени служители, нямаше навалица. Офис в Манхатън и склад в Куинс — това беше всичко. Доставките от чужбина почти винаги бяха предплатени и не се задържаха на склад, отвреме навреме наемаше по някой и друг с

Шрифт
Размер шрифта
-
+
Межстрочный интервал
↓
↑

В седем без четвърт захвърли списанието, стана и метна през рамо планинския си бегач, марка „Канъндейл“, който кротко го чакаше опрян до стената в коридора. Излезе на стълбите и започна спускането. Живееше на четвъртия етаж, без асансьор. Кавгите в апартамент 2Б бяха затихнали. Това можеше да се случи само в ранните часове на деня. На партера се наложи да маневрира между боклуците, изхвърлени през нощта направо на стълбището.

Изскочи на тротоара на 106-та улица-запад и напълни дробовете си с октомврийския въздух. За пръв път след пробуждането си изпита чувство на облекчение. Метна се на аления велосипед и натисна педалите по посока на Сентрал Парк. Вляво остана кварталното баскетболно игрище, абсолютно празно в този час.

Преди няколко години му откраднаха предишния планински бегач. Това стана в деня, в който му счупиха зъба вследствие на силен юмручен удар. Вслушвайки се в предупрежденията на колегите си относно опасностите, дебнещи велосипедистите в този град (най-вече на Лори), Джак се въздържа от покупката на ново колело. Но промени решението си броени часове след като го обраха в метрото и веднага се сдоби с този „Канъндейл“.

Отначало караше внимателно, вероятно за да свикне с новото колело. Но с времето ставаше все по-дързък и днес вече по нищо не отстъпваше на нахалния велосипедист, какъвто беше преди. На отиване и връщане от работа предприемаше такива главозамайващи слаломи между коли и камиони, че косите на случайните наблюдатели моментално настръхваха. Отвреме навреме откровено предизвикваше съдбата, сякаш за да докаже, че рано или късно (по-скоро рано) и той ще се присъедини към своите близки, станали жертва на ужасна самолетна катастрофа.

По време на пътуването си до сградата на Съдебна медицина, която заемаше един блок на ъгъла на Първо авеню и Трийсета улица, той успя да влезе в конфликт с двама таксиметрови шофьори и да обърше бронята на един автобус от градския транспорт. Невъзмутим и дори незадъхан, той паркира колелото на приземния етаж, редом с ковчезите, които докарваха от Харт Айлънд. Придърпа ризата си и тръгна към залата за идентификация. След подобно пътуване повечето хора биха се почувствали най-малкото възбудени, но Джак не беше от тях. Конфронтацията и физическото натоварване го успокояваха по един невероятен начин и го правеха способен да издържи на дългия работен ден, изпъстрен с какви ли не бюрократични препятствия.

Санитарят на моргата Вини Амендола седеше на любимото си място зад вратата с вестник в ръце. Джак го поздрави и чукна с пръст по вестника, но Вини не му обърна внимание. Както винаги, той беше зает с резултатите от вчерашните мачове.

Читать дальше

Вини работеше в Съдебна медицина по-дълго време от Джак.