Не желаех нито миг повече да остана при Льобей.
— Само блееш! — извика той злобно след мен и това ми напомни онази стара песен на „Юнгбладс“: „Аз съм простичък човек, свиря както мога.“ — Не се мисли за толкова умен!
Качих се на колата и потеглих. Когато завивах по „Мартин Стрийт“, хвърлих последен поглед назад и видях, че той продължава да стои на поляната, а голата му глава проблясва.
Впоследствие се оказа, че е бил прав.
Мислех се за много умен и си изпатих.
Взех си комби, модел трийсет и четвърта —
всички викат му каруца.
Знам, че то не е чевръсто,
но нищо не му куца…
Ян и Дийн
Карах по „Мартин“ до „Уолнат“ и после завих надясно по „Бейсин Драйв“. Не след дълго настигнах Арни. Беше спрял до бордюра и капакът на багажника беше отворен. Автомобилен крик, толкова стар, че сигурно е бил използван за смяна на колелата на фургоните при преселението към Дивия Запад, беше подпрян на смачканата броня. Дясната задна гума беше спаднала.
Спрях зад него и точно когато излизах от колата, от съседната къща излезе млада жена и тромаво запристъпва към нас. Мина покрай страхотната колекция от пластмасови фигури, подредени в тревата пред дома й (две розови фламинга, четири или пет малки патета, строени зад голяма майка-патица и прекрасен пластмасов кладенец с пластмасови цветя, „засадени“ около него). Дамата имаше крещяща нужда от хапчета за отслабване.
— Не можете да оставите тази таратайка тук — каза тя, докато преживяше дъвката си. — Нямате право да паркирате трошката пред нашата къща. Ясно ли е?
— Госпожо — обърна се към нея Арни. — Спадна ми гумата, това е всичко. Ще се махнем, веднага щом…
— Нямате право да паркирате тук, ясно ли е? — повтори тя като автомат. — Мъжът ми ще си дойде скоро. Той не ще никакви таратайки пред къщата.
— Това не е таратайка — каза Арни и в гласа му имаше нещо, което я накара да отстъпи крачка назад.
— Майка ми вика, че тая кола е акана.
— Така е — изписука сестричката му. — Акана-поакана.
— Акана-поакана — повтори Арни. — Каква велика мисъл, нали, деца? Майка ви да не е философ?
— Не — отговори момчето. — Тя е Козирог. Аз съм Везна. Сестра ми…
Читать дальше
Прекъснах го смутено:
— Ще се върна колкото е възможно по-бързо.
— Добре.
— И се успокой.
— Не се притеснявай. Няма да бия никого. Забързах към моята кола. Когато седнах зад волана, чух момиченцето да пита Арни:
— Защо си толкова грозен, господине?
Изминах близо два километра до „Джон Ф. Кенеди Драйв“. Според майка ми, израснала в Либъртивил, улицата минавала през един от най-привлекателните квартали по времето, когато Кенеди бил застрелян в Далас. Може би преименуването на старата „Барнсуолоу Драйв“ на убития президент донесло нещастие, защото оттогава кварталът западнал.






