ЛЛисторияЕщё одна глава — и целый мирВыбрать историю ↗

Об этой истории

Джудит Рейвдаун вдигна глава от книгата и погледна към баща си. Майка й седеше до нея, но дори да беше сама, Джудит нямаше да се страхува от мъжа, който през всичките тези години се стараеше да й вдъхва само страх. Очите му бяха кръвясали и легнали дълбоко в орбитите. Джудит знаеше, че мъката по любимите му синове бе направила лицето му мрачно и затворено. Двамата й братя бяха необуздани, диви мъже — точни копия на баща си. Джудит разглеждаше Робърт Рейвдаун по-скоро с любопитство, отколкото със страх. До днес той не беше обръщал особено внимание на дъщеря си. Беше престанал да се интересува от жените след смъртта на първата си съпруга и бе побеснял, когато втората му роди само една дъщеря. — Какво искаш? — попита спокойно Джудит. Робърт се взираше в дъщеря си, сякаш я виждаше за първи път. Момичето беше израсло в пълно уединение, в отредените за нея и майка й помещения, между книгите и гергефите си. Той я огледа внимателно и доволно установи, че тя изглежда точно като Хелън в младостта си. Джудит имаше същите невероятни очи като майка си — златни ириси, които щяха да подлудяват мъжете. Той ги намираше по-скоро обезпокояващи. Тежката й коса беше наситено кестенява. Челото й беше високо и зад него се криеха ум и енергия. Брадичката беше решителна и упорита. Носът й беше прав, устните пълни и червени. Много добре, каза си доволно той. Тя ще стане добра съпруга. Красотата й му идваше тъкмо навреме. — Ти си единственото дете, което ми остана — заговори бавно той. Гласът му потреперваше от гняв срещу неумолимата съдба. — Затова трябва да се омъжиш и да ми родиш внуци. Джудит го изгледа ужасено. Да се омъжи? Майка й я беше подготвила за живот в манастира. Направи го не защото момичето обичаше да се моли и да пее набожни песни, а защото това беше единственият възможен път за н

Шрифт
Размер шрифта
-
+
Межстрочный интервал
↓
↑

Завързаха пленницата за един стол. След като Лилиан напусна стаята, Ела седна на друг стол и извади плетката си.

— Чия е тази къща? — попита тихо Джудит.

Ела отговори, без да вдига очи:

— Принадлежи на господарката ми, лейди Чатауърт — В гласа й имаше гордост.

— Защо съм тук?

Ела спря за миг.

— Моята господарка желае да види лорд Гевин.

Джудит поклати глава.

— И ти й вярваш? Смяташ ли, че тази разкъсвана от омраза фурия ще се задоволи с това?

Ела захвърли плетката.

— Няма да допусна да говорите така за лейди Лилиан! Аз я познавам най-добре от всички. Животът й беше много труден. Тя има право да бъде щастлива! — Ела млъкна внезапно и пристъпи към прозореца.

— Тя е луда! Обезумяла е от мисълта, че Гевин не я иска!

— Не! — изкрещя задавено Ела, но бързо се успокои. — Лорд Гевин никога няма да я отблъсне. Не и моята Лилиан. Всеки мъж я иска в леглото си. Тя е красива. Беше най-прелестното дете, което някога съм виждала.

— Значи я познаваш отдавна?

— Да. Не можах да си имам свои деца. Тя беше за мен като небесен дар.

— Значи би направила всичко за нея…

— Да, всичко — отговори просто Ела.

— А готова ли си да ме убиеш, ако Лилиан настоява да получи съпруга ми?

Ела смръщи чело. В погледа й се появи тревога.

— Няма да ви убия. Моята лейди има нужда от малко време, за да накара лорд Гевин да се влюби отново в нея. А вие не й позволявате да го вижда. Отнехте й го и не се трогвате, като я виждате как страда.

Джудит усети как в гърдите й се надига гняв.

— Тя ме излъга, разпространяваше клевети по мой адрес, изобщо, направи всичко, за да ми отнеме съпруга. Смъртта на детето ми тежи на съвестта й.

— Знаете ли колко й се искаше да има дете! Дете от лорд Гевин! Вие й откраднахте и тази надежда. Затова не ми плачете, че сте загубили детето си! Загубихте нещо, което не ви се полагаше!

Джудит понечи да каже още нещо, но замълча. И слугинята беше луда като господарката си. Каквото и да й кажеше, тя щеше да защитава Лилиан със зъби и нокти.

— Какво смятате да правите с мен?

Ела се зае отново с плетката си.

— Ще бъдете наша гостенка. Лорд Гевин ще дойде и ще се влюби отново в господарката ми. Ще си спомни за миналото и ще ви забрави, защото той я обичаше много преди да се появите вие. Това е истинската любов. Той се ожени за вас само защото сте богата. Сега обаче и моята господарката е богата. Тя също ще донесе голяма зестра на семейство Аскот.

Джудит седеше мълчаливо на стола си и наблюдаваше слугинята. Знаеше, че е безсмислено да задава повече въпроси.

Гевин не искаше да повярва, че Лилиан наистина е отвлякла Джудит. Все още беше убеден, че тя е мила и добра и само голямата й любов към него я е подтикнала към някои зли дела.

Когато намери портата отворена, погледна тържествуващо Алън. Невъзможно беше да държат пленница в този отворен за гости дом.