Ала Гевин вече си беше изградил представа за баща й. Рейвдаун беше човек, който тъпчеше безмилостно слабите и се кланяше угоднически на по-силните от него. Той погледна в красивите очи на жена си и се усмихна.
— Ти не ме разочарова. Ни най-малко. Ти си много повече, отколкото може да очаква един мъж.
Джудит си припомни целувката, която бяха разменили в църквата. Как ли щеше да я целува, когато останеха сами? Тя не знаеше много за онова, което ставаше между мъжете и жените.
Гевин видя как погледът й се впи в устните му и задиша тежко. Знаеше, че им остават още много часове, преди да се оттеглят в брачните покои. И не искаше да започва нещо, което не можеше да довърши.
— Трябва да се връщаме — проговори рязко той. — Сигурно вече са тръгнали да ни търсят.
Изправи се и й помогна да стане. За миг я притисна до себе си и вдъхна дълбоко уханието на косата й. Изпитваше диво желание да зарови глава в гъстите й къдрици. Точно в този момент Джудит вдигна глава и го погледна с усмивка.
Само след секунда той я притискаше в обятията си и я целуваше с луда страст. Коравите му устни се впиха в розовите й устенца. Малкото си знания за отношенията между мъжете и жените Джудит бе почерпила от слугините. Младите жени обичаха да говорят за любовните си приключения.
Тя не реагира на целувката като добре възпитана девойка от високопоставено семейство, а се поддаде на чувствата, които я изпълваха.
Читать дальше
Под натиска на устата му устните й се отвориха и тя се притисна към коравите му гърди. Той беше толкова голям и силен. Мускулите му бяха като скала, бедрата му сякаш бяха излети от желязо. Беше прекрасно да е толкова близо до него. Миризмата на кожа я замайваше.
Изведнъж Гевин се откъсна от прегръдката и я погледна сърдито.
— Ти май разбираш доста от целувки — проговори задъхано той. — Често ли си го правила?
Джудит беше изцяло отдадена на новите за нея чувства и не забеляза острите нотки в гласа му.
— Никога не съм целувала мъж. Слугините ми разказваха, че е хубаво да се целуваш, но не знаех нищо повече.
Гевин я погледна смаяно. Веднага разбра, че тя му е казала истината.
— Да тръгваме. Дано само слънцето залезе по-скоро…
Бузите на Джудит пламтяха, но тя го последва, без да каже дума. Двамата вървяха бавно към отворената врата на замъка. Гевин беше толкова потънал в мислите си, че сякаш беше забравил присъствието й.
Тъй като беше свел глава, Гевин не видя мъжа, който ги чакаше пред вратата. Джудит позна отдалеч баща си, а като видя гневните искри в очите му, стисна здраво зъби и събра цялата си смелост.
— Уличница! — изсъска вбесено Робърт Рейвдаун. — Хукна след този мъж като разгонена кучка. Сега цяла Англия ще ми се смее! — Той вдигна ръка и я зашлеви през лицето.






